Митове и легенди

Най-интересните неща, които никак не е излишно да знаете:)

Митове и легенди

Мнениеот galathea на Пон Апр 25, 2005 4:44 pm

Аватар
galathea
eMOTION пристрастен
 
Мнения: 2269
Регистриран на: Вто Мар 29, 2005 8:14 am

Мнениеот seaman на Сря Сеп 21, 2005 6:05 pm

Готин сайт , досега не бях го поглеждал , и много полезен в някои моменти .
Аватар
seaman
eMOTION кибик
 
Мнения: 858
Регистриран на: Пон Фев 21, 2005 4:15 pm
Местоположение: Varna

Мнениеот inkognito_f на Съб Сеп 09, 2006 6:22 pm

ВРЪХ МУРГАШ


Живяла някога много красива мома, толкова красива, че била за чудо и приказ. За нейната хубост и пъргавина песни се пеели и славата й се носела навред. Идвали момци от близки и далечни села, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не харесвала, не намирала прилика между тях за хубостта и трудолюбието си. Така минали години. Омръзнали годежарите на девойката, омръзнали и на нейните родители и близки не им е за женене момата. Често отказвали да приемат в дома си сватове, ала тия от дума не разбирали - все се надявали, че с настояване и търпение ще склонят девойката, ще събудят милост в сърцето й. По едно време тя се изхитрила и за да се спаси от честите годежари, казала:
- Ще се омъжа за оня момък, който ме натовари на гърба си и ме изнесе на най-високия връх планината!

Мнозина се стъписали от това желание и се отказали, ала други с готовност се съгласили и опитали. Но всички падали от умора още по средата към върха.

Един ден в селото пристигнал смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Дошъл при девойката подведен от хорските приказки за ненагледната хубост, от песните за нейната доброта и работливост.

Като я видял - замаяла се главата му, затуптяло юнашкото му сърце. И без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и като хала полетил нагоре из стръмното - не усещал ни тежест, ни умора. И успял да се изкачи със скъпия товар на върха. Но, стигнал до целта си, той се строполил мъртъв на тревата. Там го погребали, удивени всички от необикновената му сила. Неговото име дали на върха, най-красивия връх на Стара планина, свързан с легендарни подвизи за българската свобода от годините на турското робство до най-новата ни история ...
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот inkognito_f на Съб Сеп 09, 2006 6:23 pm

ХЕМУС И РОДОПА

Хем и Родопа били брат и сестра – деца на морски бог. Живели на воля из обширните полета, играели и пеели по цял ден. Все измисляли забавни неща, с които радвали и разсмивали околните. Веднъж двете деца решили да се престорят на най-старите богове – мъж и жена, за които слушали да се говори, че владеят водата и земята, птиците и животните. Речено-сторено. Хем си направил дълга бяла брада, а Родопа разплела буйните си руси коси. Денят бил хубав и слънчев, та играта им се виждала много отдалеч. Старият бог, владетелят на света, ги зърнал, разсърдил се и превърнал красивата Родопа в планина. В този миг Хем уплашен погледнал сестра си и също се вкаменил.

Оттогава веселите и хубави брат и сестра станали планини - Хемус и Родопа. Стоят далеч един от друг, защото злият стар бог разстлал между тях обширна низина.
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот inkognito_f на Съб Сеп 09, 2006 6:25 pm

Созопол
Прасета предават града на османлиите

Според една местна легенда, въпреки непрестанните атаки, турската войска не успявала да сломи защитниците на крепостните стени. Турците започнали да гладуват. Един от войниците забелязал, че стадо свине всяка сутрин рови тревата пред крепостната стена в района на пристанището. Прегладнелият аскерин решил да си хапне свинско, въпреки забраната на Пророка и подгонил стадото. То обаче се шмугнало в дупка под стената. Оказало се, че това е изходът на стар отточен римски канал, минаващ през целия град. Войникът съобщил за находката. През нощта турски отряд се промъкнал през канала и влязъл в града в гърба на защитниците на крепостта.

За последно крепостта на Созопол изпълнява функциите си през Руско-турската война (1828-1829). На 16.II.1829 г. руска ескадра под командването на адмирал Кумани превзема крепостта. В следващите няколко дни русите стоварват 10 000 бойци, командвани от генерал Рот. Съставена е и бойна част от местни жители, наречена Созополска българска дружина с командири Стайко Мавровнев и Вълчан войвода. Турците обсаждат в течение на четири месеца и половина крепостта, но старите крепостни стени издържат на стотиците изстреляни по тях гюлета. Едва в началото на юли крепостта Созопол е деблокирана от армията на Дибич Забалкански.
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот inkognito_f на Нед Сеп 10, 2006 8:32 pm

За наименованието на сорта Мавруд

Още преди създаването на българската държава по нашите земи траките отглеждали лози и правели руйно вино. Един от българските ханове решил, че опиването действа лошо на прабългарите, които били предимно воини и забранил отглеждането на грозде и пиенето на омайната течност. Само една жена се осмелила да не изпълни заповедта. Тя имала син - Мавруд, на когото от бебе давала да пие червено вино. Мавруд израснал як и силен . В едно голямо състезание победил всичките си противници. Ханът попитал майката каква е тайната за силата на Мавруд. Тя признала, че е закърмила сина си не само с майчино мляко, но и с руйно вино.Ханът отменил заповедта си и наредил - отглежданите по това време лози да се нарекат на името на българина богатир - Мавруд.
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот inkognito_f на Вто Сеп 12, 2006 12:21 am

ВИТОША И ЛЮЛИН


Витоша и разпрострялата се насреща й Люлин планина били безименни. Шопското население от околните села казвало "Големото било" за Витоша и "Дългото било" за Люлин. Както разказват, имената си тези две планини са получили от една случка, разтърсила съзнанието на хората и останала да живее в спомените им и до ден днешен.
В едно от околните витошки села имало яко и красиво момиче - Вита се казвало. Тя била най-голямото дете на родителите си и помагала в отглеждането на овцете - главен поминък на тукашните хора. Пасла стадото из околните ливади и често се изкачвала на "Големото било", за да се нагледа надлъж и шир. Очите й съзирали в далечината река Искър, която като сребърен пояс пресича софийското плодородно поле и се губи в диплите на Балкана. Когато очите се насищали на красивата гледка и безкрайния простор, Вита запявала. Гласът й бил силен и ясен, та се чувал през девет села.
А на "Дългото било" пасъл стадото си друг овчар - Люлин се наричал. Тих и смирен момък бил Люлин, умеел да свири на гъдулка. И когато чувал мощния глас на Вита, пригласял тихо с гъдулката си. Когато девойката мълчала, той се провиквал, искал да чуе гласа й:
- Витооо!
- Щооо! - отговаряла Вита и ехото на двете провиквания се събирало и носело заедно, което достигало до хората като - Витошоо!
По песен и свирка двамата млади се залюбили -отдалеч, без да се срещнат и да се погледнат очи в очи, без да разменят блага дума. Но и двамата изгаряли от желание да бъдат заедно. Нямало кому да оставят стадата си, та да се срещнат и изприкажат. Било определено землището на едното и на другото село, затова стадата пасли в своя мера и било запретено да се нагазва в чужд синур. Годините изтичали като река, децата растели и възмъжавали. Пораснала и Вита мома и стигнала за женитба. Искали я ергени от съседните села, но тя връщала стройниците - Люлин обичала, за него искала да се ожени, но срам я било да признае на майка си. А нямала вярна дружка или по-стара сестра, пред която да разкрие сърцето си. И Люлин обикнал Вита, и той искал да се ожени за нея, но не смеел зъб да обели пред родителите си. Страхувал се, че няма да харесат Вита - такава мъжкарана, дето знае само овците, не би била по волята на кротката и уредна Люлинова майка. А се вървели стройници бедни и богати, красиви и грозни, от близки и далечни села, но Вита връщала всички. Един ден дошел вестоносец от далечно село - най-личният момък, най-добрият майстор зидар пращал стройници за Вита. Всяка година майсторите напускали родното си село и по девет месеца ходели по различни краища да строят къщи, та им трябвало яка и силна жена, която да върти сама дома, докато се върнат гурбетчиите. Овчарката имала такава слава, тъкмо за тяхното момче невеста.
Когато вечерта Вита прибрала стадото, издоила и седнала да вечеря, майка й казала:
- Утре брат ти ще отиде с овците. За тебе идват стройници от добър род и с добър занаят. Ще те женим, вече няма да ни правиш за смях! Нищо не рекла Вита. А сутринта, когато домашните й станали - от нея нямало ни следа. Търсили я тук, търсили я там, но напразно. А към пладне чули гласа й, пеела от височината на "Големото било". Чули и провикването на Люлин, който пасял овците си по "Дългото било":
- Витооо!
- Щооо! – отговаряла Вита и ехото на двете провиквания се събирало и носело заедно, което достигало до хората като – Витошоо!
Витината майка разбрала, че и тоя път дъщеря им ще ги направи за смях, излязла на височина над Княжево и проклела през сълзи:
- Гръм да те удари, щерко, да те вкамени, дето си застанала, и черна да почернееш като земята, както чернее и моята душа от срам пред чуждите хора. И тоя Люлин, дето те лъже и мами, и той на земя и камък да стане!
Било ясно и слънчево време, но отведнъж се стъмнило. Надвиснали тежки черни облаци и страшен гръм процепил земята. Вита, която стояла в тоя миг на връх "Големото било", паднала. Гръм ударил Люлин овчар на "Дългото било". Оттогава хората нарекли "Големото било" Витоша, а "Дългото било" - Люлин. Върхът, където Вита била ударена от гръм, бил наречен Черни връх
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот inkognito_f на Съб Сеп 16, 2006 10:57 am

ПРЕДАНИЕ ЗА ЛЕКОВИТИЯ КЛАДЕНЕЦ


Между селата Добролево, Търнава и Борован се намирало изворче, водата на което била лековита, но никой не знаел това. Някъде назад в годините в образувалата се от водата му голяма локва започнала да търси прохлада от летната жега една биволица, която била сляпа. По цял ден лежала тя във водата и едва привечер стопаните й я прибирали, за да преспива в обора. Минал месец, минали два... Към края на лятото стопаните й забелязали, че тя започнала да реагира на светлина, на подадени срещу нея предмети, на спопче зелена трева, с която се опитвали да я примамят...
Сляпата биволица била прогледнала. Сама си била намерила цяр във водата на локвата, която била лековита.
От тогава селяните започнали да почитат това изворче. Почистили и иззидали кладенчето му с камък, намерили голяма плоча и го похлупили отгоре - чиста да остане водата му, защото хората все по-често и по-често започнали да я търсят за лек. "Лековитния кладенец" нарекли извора и "служба" дори му отредили на Гергьовден. За сайбията му курбан започнали да дават всяка година на този ден. Бял овен или ялова крава му принасяли - като кръвен дар. Стараели се по този начин да благоразположат към себе си въображаемия за тях демон, който стопанисвал водата. И гледали да не пропуснат нито една година, без да го почетат, защото вярвали, че "разсърди ли се" - жертва човешка може да вземе, или пък да направи така, че водата на кладенеца да се изгуби, да пресъхне или да избие на друго място.
Затова селяните не пропускали да отслужат полагаемата му се "служба". И се превръщала тя от година на година във все по-многолюден празник за местните жители, защото "славата" на кладенеца с неговата церовна вода се разнасяла все по-далеч и по-далеч. Пристигали при него на всеки пореден Гергьовден хора не само от околните села Алтимир, Добролево, Търнава, Борован и Бяла Слатина, но и от много по-далечни места, дори и от Влашко. С коли и каруци се превозвали едни, други - пешком преброждали междуселските пътища. Стичало се на това място такова множество, та "на земята натежавало".
А болни и неволни идвали тук още на предния ден, за да преспят до кладенеца и рано сутринта на Гергьовден да посрещнат до него слънцето, после да мият очите си с лековитата му вода, да пият от нея за здраве на едри глътки с надеждата цер да си намерят.
Обичайно било после да хвърлят във водата му, а след това и да окачват по храстите около него червени конци, изнизани от дрехите им. Случвало се години, разказват старите хора по тези места, когато около кладенеца толкова много накичени с червени конци храсти засиявали, та наоколо всичко се червенеело...
През целия ден празника бил изживяван трепетно от всички присъстващи около кладенеца. Моми и млади невести китки и венци кичели, за да обвият с тях гърлото на кладенеца, млади мъже в припряна шетня стягали всичко необходимо за курбана на демоничния му владетел. По десет - петнадесет казана курбан-чорба готвели - за всекиго да има на общата трапеза, която си устройвали. А след нея - вити и превити хора се извивали по поляната до тъмно. Случвало се е по три музики да се надсвирват на това място. Надували музикантите инструментите си и спирка нямали, защото наоколо народът искал да се повесели, хоро за здраве да се наиграе, душата си да отпусне и сили да събере за очакващите го от следващия ден трудови делници.
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот inkognito_f на Пон Сеп 18, 2006 1:03 pm

РЕКИТЕ АРДА, МАРИЦА И ТУНДЖА

Някога те били три сестри.: една доведена, една заварена и третата природена. Много се карали сестрите, защото всяка се имала за по-хубава, по-работна и по-добра от другите. Няямало мира в техния дом. От майчина и бащина клетва те се претворили на реки. Но и тогава не мирясали: започнали да се препират коя от тях е най-бърза.

Веднъж, като се карали доста време, решили да преспят в Одрин и на заранта, ако някоя първа подрани и се събуди, да повика и другите, та да се надварват - която първа достигне морето, другите две да я признаят за най-бърза.

Наговорили се и легнали да спят. Но дяволитата най-малка сестра Тунджа не стояла на думата си, ами цяла нощ не мигнала. И още не били пропели първи петли, не били зазорили белите зори, когато тя тихо скокнала и без да се обади на двете по-големи сестри, бързо поела из пътя си. След доста време петлите закукуригали, зазорило се небето и Арда се събудила, разтрила сънливите си очи и като видяла, че Тунджа я няма, че е престъпила уговорката и ги е излъгала, ядно извикала на спящата Марица.

- Марице, сестро най-стара, стани да видиш какво се е случило!

Събудила се Марица, озърнала се, разтревожила се. Двете с Арда започнали люто да кълнат най-малката си сестра:

- Да даде господ, Тунджо ле, да течеш и да лъкатушиш, да пробиваш горите и планините и на нас път да отваряш!

После скочили и хукнали по дирята на бежанката и по проправения от нея път, лесно я стигнали и задминали. Накрая се събрали и трите на едно място и потекли като една река чак до морето. И кой знае защо, тия три реки след Одрин взели името на най-сънливата, на Марица.




Използвани източници:

Огнянова, Елена. Достигнало до нас. Предания и легенди. София, издателство "Отечество", 1984.
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот inkognito_f на Пон Сеп 18, 2006 1:09 pm

Български митове и предания за звездите...


Някога, когато турците гонели българските моми, вярвали, че ако момата успее да види падаща звезда, ще се спаси.

Ако видиш падаща звезда и успееш в тази секунда да си пожелаеш нещо, желанието ти ще се сбъдне.

Ако видиш падаща звезда и си пожелаеш нещо хубаво за друг, значи, че си добър човек и Господ те пази.

Ако за една нощ видиш три падащи звезди, голям късмет или венчило те чакат.

Ако видиш дъжд от звезди, значи, че Господ благославя цялото ти семейство!

Ако по Рождество Христово (Коледа) видиш дори само една падаща звезда, значи ще се случи чудо и ти ще помогнеш на хората да го видят!



КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЗВЕЗДИТЕ


Има звезди, които са дупки в завесата на небето, през които Господ гледа Земята. Има и други звезди, които са свещи и той ги пали всяка нощ за здраве и любов на хората.

Има и едни други – най-важните! Това са звезди-ангели. Всеки човек си има звезда, която го пази и закриля. На добрите хора, звездите са по-светли от другите и винаги се виждат. Ако следваш такава звезда, пътят ти ще те отведе в рая.



ПАДАЩИТЕ ЗВЕЗДИ



Когато човек умира, звездата му пада на земята. Затова когато има бедствия или война, падат много звезди.

Понякога звездата пада 40 дни преди нечия смърт, като предупреждение към близките на умиращия да му простят всичко и да го обичат много!



И ЗА ДЪГАТА.....




Вълшебната дъга се появява , когато водата в облаците е свършила. За да може отново да се напълнят облаците с вода, краищата на Дъгата винаги са потопени в някоя река. Така Дъгата изпраща водата в облаците.

Някога хората разказвали, че Дъгата е колана на дядо Господ, който той перял и го просвал на слънцето да се суши.

Един ден Господ казал на Ева:

“Докато има дъга, хората ще се раждат и ще живеят дълги години, а щом се изгуби, ще настъпи краят на света!”

По цветовете на Дъгата, която виждаш можеш да си познаеш бъдещето!

Ако зеленият цвят е най-силен, ще имаш късмет и радост!

Ако жълтото е най-силно, работата и училището ще вървят добре!...


Ако виждаш най-много червено, очаквай силна любов или подаръци!

Ако пък лилавото грее най-ярко, някакво голямо вълшебство ще се случи с теб, внимавай да не го подминеш!

Дъгата притежава магическа сила. Ако отидеш там, откъдето тя пие вода, и се напиеш и ти от нейния извор, тогава от момче ще се превърнеш в момиче или обратното!

Ако ли пък минеш под Дъгата, пак те очаква същото!

Пробвай, ако искаш!
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот inkognito_f на Съб Сеп 23, 2006 5:35 am

ЧЕРЕПИШКИЯТ МАНАСТИР

Черепишкият манастир "Успение Пресветая Богородица" е разположен южно от град Враца, при северния изход на Искърския пролом върху тясна речна тераса, близо до село Люти брод, между гигантски, рядко живописни скали.
Що се касае до времето, когато Черепишкият манастир е бил основан, за това липсват сведения. Предполага се, че е възникнал едновременно със средновековния Коринтенград, който се намирал при Ритлите край село Люти брод.
Легендите свързват основаването му с името на българския цар - Иван Шишман и последните му, отчаяни битки с турските нашественици. След кърваво сражение между войниците на Шишман и турците, местата, където се издига днес манастирът, били покрити с много черепи на падналите в битката, с тях била осеяна цялата околност. От тези тъмни сказания идва името на манастира "Черепич".
След тежкото поражение, което нанесли в тази меснос! турците на последния търновски владетел, той се скрил п близките пещери. Според преданието, именно в тези пещери Иван Шишман прекарал последните дни от живота си, тук се простил с този свят и предал душата си в ръцете на християнския Бог. Между Черепишкия манастир и село Люти брод има една местност, която се нарича Шишманец. И сега там има останки от укрепление, но тези останки са на отсрещния бряг на реката. След като изгубил всякаква надежда да отблъсне турците, цар Шишман се скрива в една пещера. Тези пещери носят името "Шишманови дупки" или "Шишманови пещери". Разказват, че като се скрил, той взел със себе си цялото си богатство...
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот inkognito_f на Пон Окт 16, 2006 10:05 am

Изображение

СОФИЯ

Нашата столица е позната в древността с няколко имена: Сердика, Сердакия, Триядица, Средец. За сегашното й име София има няколко предания.

Някой си гръцки цар имал за покровителка света София. В нейна чест той построил голяма и богата църква в Константинопол (Цариград) - днешния Истанбул. И жена му издигнала голяма и хубава църква "Света София" в едно селище, разположено в полите на Витоша планина. По-късно селището приело името на църквата, която се прочула в околността.

Според други предания някога много отдавна, когато София била малко селце, в него имало много красива църква "Света София", която приличала досущ на прочутата царска църква "Света София" в Цариград. Хората от цялата област идвали да се черкуват в тази църква и празничните дни се превръщали във весели тържества.

Когато град София паднал под властта на турците, те не посмели да превърнат църквата в джамия, както правели обичайно, но и не позволявали на българите да се молят в нея. При входа й устроили място, където да се молят завоевателите мохамедани, а главната част на църквата стояла празна. Но много често турците виждали в църквата да горят свещи. Чудели се кой ги пали, като имали много строга стража на входа... Но каквото и да правели, колкото и охрана да поставяли пред църквата, пак не могли да опазят как се палят свещите при олтара и пред иконите.

Веднъж един турски големец, някакъв паша, посетил София. Видял църквата, чул за тайнственото палене на свещи в нея и заповядал на правоверните да не се плашат от гяурката-светица,а да се вдигнат и разрушат този "дом на дявола".

Събрали се турците и нападнали сградата, но успели да разрушат само малко нещо от входа, когато небето притъмняло, огромни светкавици вече просичали небето, страхотни гръмотевици разтърсвали земята, заизливал се едър като яйца град, а после пороен дъжд. Ужасени и разтърсени от страх, нападателите побързали да се разотидат по домовете си. Но триж по-голям ужас изживял предводителят им, когато заварил в къщата си умряло цялото му семейство! Побързал да отиде при пашата, издал заповед за разрушаване на църквата, но го заварил да седи като гръмнат с блуждаещ поглед на миндерлъка - неговият любим арабски кон, оседлан за път, паднал мъртъв в двора на конака.Тоя кон, радост и гордост на пашата, той обичал повече от децата си, от любимата си жена, от властта и богатството си. Не стигнало това, но се разчула и друга тъжна вест - в домовете на единайсет от нападателите на църквата имало тежко болни хора.

За дълго турците забравили църквата и оставили българите свободно да се черкуват в нея. След време били правени още няколко опита да се разруши от дръзки и жестоки управници, но всеки път умирали по единайсет турски семейства. Накрая турците оставили църквата да стои празна и сама да се разпадне. За своя сигурност оставили вътре топчийска кола с няколко топа. Понякога, срещу големи християнски празници, топовете гърмели сами и всявали ужас у поробителите.

Турците много искали да убият вярата на българите в силата и покровителството на църквата, затова започнали да разказват, че тя не е българска църква и светиня. Според твърденията им тоя град и тая църква били съградени от някоя си царска дъщеря на име София (това е дъщерята или жената на римския император Юстиниян). Тази царска дъщеря дълго време лежала болна и я лекували прочути доктори, докарвани от различни страни по света. Един стар лекар посъветвал царя да изпрати дъщеря си да живее на място с хубав, здрав климат и добра вода - нищо друго не можело да я излекува. Чудел се угриженият баща къде има такова целебно място,а лекарят, който сам не знаел, подсетил царя да изпрати верни люде из голямото си царство да намерят такова красиво място с пивка вода и хубав въздух. Царят така и сторил.

Едни от пратениците стигнали до подножието на Витоша планина и седнали да си починат от дългия път. Пили бистра студена вода, а въздухът бил толкова чист, че главите им се замаяли. И макар да били яли до насита, отново се усетили гладни и сладко си похапнали. Умората им изчезнала и излезли на весела разходка с конете си.

Престояли царските хора в тукашната красива местност: богата с гори, с бистра сладка вода и слънчеви полета, с няколко малки селища. Дните, прекарани тук като че ги подмладили. Усетили крепки мишците си и бодър духа си и не им се тръгвало по обратния път. Но трябвало да бързат назад, където ги чакал нетърпеливия баща с надежда, че са намерили целебно място за дъщеря му. Известили те царя, че са намерили най-хубавото място за болната царкиня и наскоро след това царската дъщеря, придружена от близки приятелки и вярна охрана, дошла и се заселила на това прекрасно място. Не минало много време и тя оздравяла, разхубавила се, усещала се бодра и силна и по цял ден обикаляла красивата околност. При нея дошли много царедворци със семействата си, отначало само за да я навестят, но след това се заселили завинаги. Така към няколкото къщички и малко местно население се прибавяли нови и нови заселници, селцето набъбвало, набъбвало и станало град, който приел името на царската дъщеря София. От благодарност а възвърнатото си здраве царкинята съградила църква "Света София".

Веднъж пристигнал братът на София, завидял на хубавия град и на църквата, които много се прочули, та решил да ги направи свои. Затова трябвало да погуби сестра си, но тя навреме разбрала и побягнала да се скрие в църквата. Тъкмо пред църковните двери братът настигнал сестра си и замахнал със сабята си да я посече. Но София мигом изчезнала между дверите... Турците, като научили за това чудо, усетили божията намеса - господ я спасил, защото тя живеела скромно и правела добрини на хората. Когато господ я въздигнал на небето, тя нажалено обгърнала с поглед красивата земя, която й дала здраве и много радост. Заплакала София с горещи сълзи, които се изливали като из ведро от небето. От тия сълзи изврели топли минерални извори, върху които са построени още от старо време водолечебни бани в центъра на града, както и минерални извори в околностите на някогашна София: Княжево, Овча купел и Горна баня. А братът на царкинята не могъл да живее в града на сестра си, защото постоянно боледувал. Направил си замък край пътя, който водел към Пирот и Ниш.
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот inkognito_f на Съб Окт 28, 2006 1:37 am

Легендата за Маслен нос

Маслен нос, се намира в най-източната част на Странджа и е трети по големина на българското черноморско крайбрежие. Стръмните му склонове го правят недостъпен. В миналото е имал лошата слава на лобно място на много кораби, които се разбивали в острите му скали. Тъй като товарът на повечето от тях били амфори със зехтин, това място било наречено "Маслен нос", а през турското робство - "Зейтун борун", със същото значение. Според преданието, по това време тайнствени тунели свързали Маслен нос с калето на Вълчан войвода. Змийският остров е малък остров, носещ още името Св.Тома, на когото е бил посветен намиралият се на него параклис. Според легендата тук са били заровени пиратски съкровища. Островът е основно претършуван и разровен от търсещи тези богатства иманяри. В бившия резерват Морски пелин се опазва медицинското растение морски пелин
.

Инфо за Маслен нос

Маслен нос се намира северно от гр. Приморско на 61 км от гр. Бургас. За да се достигне до самия нос се минават 6 км черен път през Чакаловата гора докато на края на пътя се достигне до живописния залив с мидички. В близост до носа се намират природен парк Ропотамо, резерватите Змийски остров, Аркутино и Морски пелин.
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот inkognito_f на Пет Дек 08, 2006 4:20 am

Изображение

В древни времена в Китай управлявал жесток император. Той научил, че на един от близките острови има едно растение хризантема, от чийто сок може да се приготви жизнен елексир. Но да откъсне цветето може само човек с чисто сърце и добри намерения. Императорът и неговите придворни били хора грешни и по съвета на придворния лекар да донесат цветето на острова изпратили 300 млади юноши и девойки, които не се върнали при жестокия император. Очаровани от природата на острова, те основали нова държава - Япония...
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Мнениеот astonish на Вто Авг 14, 2007 6:48 pm

Така се зачетох тукаааа :happy: ........ Ама свършиха вече :no: .
Изображение

Излъчвам радиация......но от сърце!
Аватар
astonish
eMOTION ангел-пазител
 
Мнения: 16247
Регистриран на: Чет Юни 22, 2006 7:29 pm
Местоположение: На бабината си трънкина....


Назад към Любопитни факти

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта