Здравейте! Името "Черният ангел-Раждането на един от нас" е на моя първи роман, с който участвам в един конкурс за издаване на книга. Искам да споделя с вас част от него и се надявам да ви хареса.
Сънят бе обхванал умореното съзнание. То го пренасяше в света на мечтите, които го обливаха като топъл дъжд. Капките го докосваха с нежността си и го пренасяха в свят от мека мъгла. Не всяваше страх в сърцето му, както обикновено. Не го срязваше с ледения зимен дъх, а напротив даваше му надежда за бъдещето, което все още бе напълно неясно.
Няколко силуета изплуваха от мъглата. Лицата им бяха прикрити зад перде от непрогледен мрак. Ръцете им бяха спуснати като пречупени клони. Привели невидимите си лица, от устните им се долавяха шепоти, които дори слуха на котка не можеше да улови. Неразбираеми те се гонеха из непознатото място и оставяха в душата възроден страх от неизвестното. Самотното съзнание се луташе из спомените си, търсещо лицата на тези непознати шепоти. Но там бе празно, като в душата на мъртвец. Миналото бе потънало из дебрите на непознатото, а какво бе човек без своето минало?
Кристиян падна на колене, а каменният под го сряза със студенината си. Из мъглата, започна да прехвърча сняг. По-студен и от лед, той се впиваше в кожата на момчето. Но не се стопяваше на малки сълзи, а оставаше като зловеща бяла покривка.
Хората около него стояха като бездушни статуи. Каменната им повърхност бе покрита от същия сняг, който хващаше в клопката си и него. Лицата им вече се виждаха, но бяха зловещо еднакви - каменни и докосващи с дъха на смъртта. Около тях обаче все още се носеха шепотите, така познати на объркания човек. Съзнанието се мъчеше да ги разбере. Да разшифрова гатанката, която обвиваше цялата му същност в момента.
Шепотите се превърнаха в диви викове. Те разцепиха на парчета зловещото мълчание. Младежът падна на колене и стисна с ръце ушите си. Закрещя заедно с тях. Писъците отекваха дълго в главата му. Каменните статуи бавно се разпадаха, докато накрая не изчезнаха от мрачната зала.
А снегът валеше, ли валеше...
Валеше...
Валеше....
Валеше...
Клаксон на кола огласи тишината. Все по-близо до писъците на отчаяния човек. Тя полетя към него. Обреченият отвори уста, за да изкрещи за помощ, ала гласът му бе заледен, както всичко в тялото му. Колата продължаваше с бясна скорост. Все по-близо до писъците на отчаяния човек. И на сантиметри от него избухна в диви пламъци. Те обвиха заледената статуя и я разтапяха в горещината си.
Кристиян скочи на леглото си, облян в потта на зловещ кошмар. Ококорените му очи се спряха на затворената пред него врата. Учестеният му дъх бавно приемаше своя нормален ритъм. Сърцето му все още туптеше лудешки, ала бавно се успокояваше, срещнато от добрите ръце на реалността.
Момчето огледа стаята. Същите четири обикновени стени. Нямаше го снегът, забиващ се със студенината на нож. Нямаше ги ужасяващите статуи. Бяха само той, леглото и масичката с безлични столове отпред. Кошмарът бе свършил и мисълта за това успокои сетивата му.
Бавно се излегна отново на леглото. Затвори очи и въздъхна. Тишината подейства като успокоително на нервите му и той леко се усмихна. Като нежно докосване тя го погали. Обви го в мекотата си и го накара отново да тръгне по пътеката на съня. Но някакси момчето я отблъсна и отвори кафявите си очи. Вгледа се в малката крушка, висяща от стената над него.
„Дали беше нощ, или беше ден?”-замисли се той.-„Дали бе зима, или лято?”
В този момент в главата му се появи първият спомен за човешкия свят - обвитото му от сковаващ студ тяло, попаднало под преспите на суровата природа. Снегът се трупаше и бавно, но сигурно го водеше ръка за ръка към мястото, откъдето се бе върнал. Вледеняваше дъхът му и затваряше очите всеки път, когато те се насилеха да се отворят. Сърцето му забавяше своите удари, готово да падне победено. И тогава две топли ръце бяха обхванали кръста му. Бяха го вдигнали от заснежената земя и му бяха прошепнали.
Ако откъсът ви хареса, моля гласувайте ето тук- http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81370 В този линк, може да видите и цялото резюме на "Черния ангел".
Може да разгледате и блога ми- http://thefaceoftheshadow.blog.bg/
Благодаря ви!
