Човек се ражда,трудно начало.
Слънце изгрява,той израства.
Градим сгради от камък построени
а вътре хора,вкаменени.
Пътят дълъг,тежък и труден,
изминаваш го сам без помощ.
Звездица пада,мечта умира,
цикълът човешки не се спира.
Слънце загасва,душа изтива
човек израстнал,и все пак умира.
Облак мрачен,зад него слънце
душа отлита в тъмата се преплита.
Облакът изчезва,ново слънце изгрява,
човек се ражда и цикълът остава.
Градът е вечен,животът е обречен
камъка изстива и човека си отива.
П.С. може да има много правописни грешки


.

