Нека е заради това, което сте, не заради това, което той мисли, че можете да бъдете...
Не съм поетеса... ще го разберете, поводи за критики - много! Просто ми писна от фалша, който виждам всеки ден! Бъдете себе си и се обичайте, майната му на всичко друго, и без това смисълат на живота е само в наследниците ни...
Къде загубих себе си
Казват, че звездите не умират
просто падат и превръщат се във прах...
Звезден, някои го наричат
издигал се и се възраждал пак...
Да вярвам ли в природни кръговрати,
познати като малки чудеса,
Не са ли разни феи и коне крилати
надежда за страхливите сърца.
Аз отдавна не мечтая...
Душа май трябва за това
Не знам, не искам и да зная
Очите ли говорят или празните слова?
Не мисли за лошо... то се сбъдва
Страх ме е да мисля за добро
Оптимизъм откъде да търся?
Едно разочарование ли бе, едно!
Поне сълзите ми останаха
нещо е това все пак,
Потъпках се, а гордостта – забравих я!
Безлична ли да продължавам? Как?
Не ме разбирайте погрешно,
не търся аз вина във другите,
Ценното, но не модерно днешно,
нека то да е за нас – най-лудите...
Знам, че ще намеря себе си отново -
властна, безкомпромисна и смела,
Не тази, дадената на готово,
а тази, без теб по своя път поела...
И ще падне арогантността в краката ми,
ще падат всички непокрити самочувствия,
И ще тъпча, не от жадата за отмъщение,
А в защитата на всички святи чувства!
