Володя Висоцки
ЕЩЕ НЕ ВЕЧЕР
Четыре года рыскал в море наш корсар,
В боях и штормах не поблекло наше знамя.
Мы научились штопать паруса,
И затыкать пробоины телами.
За нами гонится эскадра по пятам.
На море штиль и не избегнуть встречи.
Но нам сказал спокойно капитан:
- Еще не вечер, еще не вечер!
Вот развернулся боком флагманский фрегат,
И левый борт окрасился дымами.
Ответный залп - на глаз и наугад.
Вдали пожар и смерть. Удача с нами!
Из худших выбирались передряг,
Но с ветром худо, и в трюме течи,
А капитан нам шлет привычный знак:
- Еще не вечер, еще не вечер!
На нас глядят в бинокли, в трубы сотни глаз
И видят нас от дыма злых и серых,
Но никогда им не увидеть нас
Прикованными к веслам на галерах!
Неравный бой. Корабль кренится наш.
Спасите наши души человечьи!
Но крикнул капитан: - На абордаж!
Еще не вечер! Еще не вечер!
Кто хочет жить, кто весел, кто не тля -
Готовьте ваши руки к рукопашной!
А крысы пусть уходят с корабля -
Они мешают схватке бесшабашной!
И крысы думали: "А чем не шутит черт?!"
И тупо прыгали, спасаясь от картечи.
А мы с фрегатом становились к борту борт.
Еще не вечер, еще не вечер!
Лицо в лицо, ножи в ножи, глаза в глаза!
Чтоб не достаться спрутам или крабам,
Кто с кольтом, кто с кинжалом, кто в слезах, -
Мы покидали тонущий корабль.
Но нет! Им не послать его на дно -
Поможет океан, взвалив на плечи.
Ведь океан-то с нами заодно,
И прав был капитан - еще не вечер!
1968
Не е краят
Години блъска ни пиратския живот.
Но флага ни не клюмна в бури, бой и
дори с телата си на тоя платноход
затулвахме снарядните прибои.
И пак ескадра се задава подир нас.
В морето - щил..."Застигат ни!" - ругаят.
А капитана със спокоен глас:
"Туй не е краят! Казах - не е краят!"
Обхожда ни фрегатата от фланга ляв...
Към борда ни излита залп ужасен!..
И ние: "Огън!.." На око, със гняв...
Отсреща - дим, и смърт - късмета с нас е!
От всичките злини - най-малката злина:
пак в трюма - теч, пак смърт ни май вещаят...
Но капитана със привичен знак:
"Туй не е краят! Казах - не е краят!"
А нас ни зяпат през бинокли сто очи
и виждат ни в дима - по-зли и черни.
Но няма да ни видят нас гребци,
опъващи веслата на галери!
Неравен бой... Изплашен екипаж...
Спасете нашите души във рая!
Тогава кресна той: "На абордаж!
Туй не е краят! Казах - не е краят!
Но който иска да не иде в плен,
за битка ръкопашна да се стяга!
А всеки плъх - от страх обезверен,
от кораба ми може да избяга!"
И плъх до плъх - зацъркаха във хор -
от страх треперят, тичат и се каят...
С фрегатата опряхме борд о борд...
"Туй не е краят! Казах - не е краят!"
Лице е лице, очи в очи - смъртта пълзи!
Под нас акули, а пред нас пък - хора...
Кой с нож, с въже, кой целият в сълзи -
напускахме потъващия кораб
На дъното ли! Не! Те нямат власт!
Морето с плещи ще го вдигне, зная...
Нали поне морето е със нас!..
И прав бе капитана - не е краят!
© Румен Леонидов. Превод, 1984
