НАЗДРАВИЦА
Наздраве, приятелю мой.. !
- Наздраве...!
Налей от старото вино
две чаши пълни догоре.
Напълни ги Ти със спомени
нежни за първата любов
на осемнадесет години…
Колко плахи ние бяхме.... и горди ?
Какви смели мечтатели само ?
В безумните нощи- с дъх на липа
и клетви за вярност до гроб…
Целувка първа в нощта !
Как смело вървяхме все напред
и нагоре - дори през дъжда ?
Ние не вървяхме –
ние просто летяхме там към върха.
На една ръка от синевата бяхме
а с другата докосвахме звездите !
Защо, така се получи лриятелю мой ?
Че там на върха на красивия връх ,
обвит в бяла коприна,
ние някак си късно разбрахме,
че онази детска игра сме превърнали
просто в наша съдба.
В море от суета сме живели
и колко самотни сме станали ние,
по самотни дори от върха…?
Да пием с теб белокосо момче,
да изпием до дъно чашите наши
пълни догоре със несподелена любов.
Хайде, наздраве сега - за нашите деца
които днес са там към върха …!
Ах, защо са тези върхове…..
Звездице зорнице..
Зорнице звездице,
ти моя сестрице,
будна бъди,
ярко свети.
Показвай им пътя
на отлетели наши деца,
към техни родни гнезда.
Да дъще -- аз всяка вечер
те чакам на пътя.
И се моля на бога ,
да чуя твоите стъпки.
Знам, ти ще се върнеш…
Ще бързаш ,ще тичаш дори.
Само гледай да не загубиш ,
светлината на онази
пътеводна звезда,
която аз съм ти казвал,
че е на крачка от пътя
към твоята шепа земя.
Дори в замък да живееш ти
и в злато да ти плащат там,
твоята детелина дъще – е тука
при голямата вечна река.
Ела си !
Ела си звездичке !
После донеси ми
само една шепа --
студена вода.
И дай ми да пия ….
Че в мене,
всичко пресъхна,
всичко умря,
изгоря….!
Ти тръгваш отново,
отнася те вихъра
с дъжда от звезди
към твоите мечти.
Ще поплача аз скришом
до старата наша асма,
за да има по нея - нова реса.
Звездице зорнице,
ти моя сестрице,
будна бъди,
ярко свети…
Води я по пътя..!
Дано само час по скоро
си върнеш отново при мен,
ти моя зорничке,
ти моя малка звездичке….
http://www.vbox7.com/play:eb085059
