".....Несъмнено всички църковни събори са непогрешими, защото се провеждат от хора. По тези събрания е невъзможно да царят някога пристрастия, интриги, враждебност, омраза, ревност, предразсъдъци, невежество.
Но, ще попита някой, защо толкова църковни събори са се противопоставяли на други? За да се упражнява вярата ни; всеки от тях за времето си е бил прав.
Днес римокатолиците зачитат само одобрените от Ватикана църковни събори; а гръцките православни признават само одобрените от Константинопол. Протестантите нехаят и за едните, и за другите; така всички трябва да са доволни.
Тук ще говорим само за големите събори; малките не си заслужават труда.
Първият е Никейският. Свикан през 325 година от нашата ера, след като Константин написал и изпратил по Хозий едно добре написано писмо до малко размирното духовенство в Александрия: “Вие се карате по твърде незначителен въпрос. Тези дреболии са недостойни за разумни хора.” Ставало е дума за това дали Исус е сътворен или не. Това с нищо не засягало морала, който е съществен. Дали Исус е бил във времето или преди времето, той при всички случаи е трябвало да бъде свестен човек. След много препирни се решило, че Синът е толкова стар, колкото и Отецът, и че е едносъщен с отца. Това решение е съвсем непонятно, но от това то става още по-възвишено. Седемнадесет епископи протестирали, а една стара александрийска хроника, запазена в Оксфорд, твърди, че протестирали също две хиляди свещеници; обаче висшите духовници не обръщат голямо внимание на обикновените свещеници, които в повечето случаи са бедни. Но както и да е, на този пръв събор не е станало дума за Троицата. Заключението гласи: “Вярваме в Исус, единосъщен на Отца, бог на бога, светлина на светлината, роден, а не сътворен; вярваме също в Светия дух.” Светият дух, трябва да признаем бил третиран много кавалерски.
В приложението към Никейския събор се казва, че понеже отците били твърде затруднени да решат кои са официалните и кои са апокрифните книги от Стария и Новия завет, те ги натрупали разбъркано всичките върху един олтар; книгите, които трябвало да бъдат отхвърлени, паднали на земята. Жалко, че този сполучлив способ е отмрял в наши дни............"
