от Enermax на Вто Юли 14, 2009 5:47 pm
НЛО - Близки срещи от трети вид.
Учените не могат нито да докажат, нито да отрекат вероятността за контакт между извънземни и хора.
В предишната част от поредицата ви разказахме за “Случаят Кенет Арнолд” – официално “първият необясним случай на наблюдение на НЛО” според аналите на американското разузнаване. Днес ще се върнем доста назад във времето – още в най-дълбока древност, за да се опитаме да си разясним дали другият масов феномен, свързан с НЛО, освен наблюдението на летящи чинии, а именно контактът извънземен-човек, може да бъде квалифициран като нещо повече от измислица.
Какво казва науката?
По разбираеми причини това, което винаги е завладявало най-силно общественото внимание, са свидетелските показания на очевидците, които твърдят, че са имали срещи с чуждоземни пришълци. Историята доказва, че сякаш не е никак трудно за хората да съчинят истории за гротескни хуманоиди със сива кожа, които отвличат жителите на Земята и правят странни неща с телата им във вътрешността на своите летящи чинии.
Така можем да си обясним многобройните съобщения за отвличания на хора от извънземни.
Засега обаче в подкрепа на тези, които твърдят, че са били на борда на НЛО, могат да се приведат само косвени доказателства. Такива факти, които не се отличават съществено от съвместимите с хипотезите разновидности, варират от неизяснени белези по телата на похитените до образци от данни, които се оказва, че не могат да бъдат обяснени нито като случайни, нито чрез културно влияние. Малцина добре осведомени изследователи, уфолози или психиатри се съмняват, че феноменът на похищението е загадка и не биха искали да спорят, че наличните до този момент доказателства са достатъчни за нещо повече от това да се поддържа въпросът открит.
Отвличанията са само разновидност на една група съобщения, които покойният астроном и уфолог Дж. Алън Хайнек нарича “близки срещи от третия вид”.
За пръв път такива съобщения са били описани в пресата в самото начало на съвременната епоха на НЛО – през лятото на 1947 г. Най-накрая се наложило те да бъдат приети неохотно от изследователите, които, макар и благоразположени към хипотезата за чуждоземни посещения, се чувствали смутени от тези фантастични, дори абсурдно звучащи описания. С течение на времето станало ясно, че в по-голямата си част свидетелите на срещи с хуманоиди не се различавали от свидетелите на далечни нощни светлини или на летящи дискове през деня. Така че на пръв поглед нямало никаква причина първите да се възприемат по-несериозно от последните.
Освен това хиляди свидетели, от автобусни шофьори до ядрени физици, твърдели настоятелно, че “летящите чинии”, които видели, изглеждали като космически кораби, че техническите им характеристики показвали една технология, далеч по-напреднала от всичко познато на Земята, и че имали прозорци, през които някой, който се намира вътре, да може да гледа. Накратко, ако можеше да се вярва на казаното, това са били извънземни космически кораби с пришълци.
И какво представляват тези пришълци? В съобщенията, приети от изследователите за достоверни, на практика те, без изключение, имали вид на хуманоиди – както несъмнено би трябвало да изглеждат едни интелигентни извънземни.
Това заключение е споделяно както от анти-, така и от про-НЛО настроени учени. Например скептикът Дж. Л. Касти пише: “Билатерализмът и наличието на нервни възли откъм предната страна на тялото и близо до основните сетивни органи са съществени характеристики на интелигентните създания в конвергентната еволюционна схема на живите същества... Човек се изравнява с един изкуствен интелект, чийто физически форми биха могли и да бъдат удивително човешки.”
Развивайки подобни разсъждения, но много по-детайлно, застъпникът на същите идеи Майкъл Д. Суордс твърди, че в контекста на съвременната астрономическа наука и еволюционна теория хипотезата на уфолозите за извънземните, включително и съобщенията на свидетели за хуманоиди, е “абсолютно защитима и научно респектираща”.
Теорията за палеоконтакта
Скептично настроените към близки срещи от трети вид учени не могат, въпреки желанието си, да дадат научно обосновано доказателство за невъзможността за осъществяване на подобен тип контакт. Същото обаче важи с пълна сила и за защитниците на теорията, че извънземните влизат или са влизали в контакт с хората. Въпреки липсата на безспорно научно доказателство любителите на мистерии привеждат като най-сигурен и стойностен аргумент няколко древни загадки, за които вече сме ви разказвали в предишни части на поредицата. Във всички тези случаи става дума за посещения на извънземна раса при хората в най-дълбока древност – т.нар. палеоконтакт, по време на който недоразвитите жители на Земята са получавали ценна и много полезна информация както за самите себе си, така и за цялата Вселена.
Най-често цитираните от учени и псевдоучени случаи са тези с невероятните астрономически, медицински и всякакви други познания на инките (“Камъните от Ика”), познанията за системата Сириус на африканското племе догони, които бяха доказани напълно едва преди по-малко от 20 години (“Тайната на догоните”) и много други.
Холивудският принос
Въпреки липсата на сериозни доказателства за контакт между жителите на Земята и чуждопланетните пришълци, близките срещи от трети вид се радват на изключителна популярност както във вестникарските статии от 50-те години, та чак и до ден днешен. Този най-интересен аспект за отношенията ни с извънземните естествено не може да бъде подминат и от филмовата индустрия. През 1977 г. бъдещата режисьорска легенда Стивън Спилбърг буквално изгрява на холивудския небосклон с “Близки срещи от трети вид”. Лентата на гения Спилбърг ни дава една алтернатива, която до онзи момент човечеството не е приемало – а именно, че може би посетителите ни от друга планета все пак наистина са добронамерени към нас, а целта им не е да унищожат населението на Земята. Теория пък, която е застъпена в шедьовъра “Война на световете” (по романа на големия Хърбърт Уелс).
Както споменахме и в началото, малко са нещата, които са в състояние да събудят толкова любопитство у човек, колкото историята за контакт с извънземни. Може би и точно поради това, колкото и научните доказателства да липсват, разказите за близки срещи от трети вид не са секнали през последните повече от 60 години. Нещо, в което ще се убедим още в следващата част на поредицата, когато ще ви разкажем и за 6-те различни категории близки срещи от трети вид.
Снимки:
1 – Отвличанията от извънземни са една от най-привлекателните теми, които винаги са в състояние да провокират любопитство.
2 – Един от най-запомнящите се кадри в киното – срещата между хората и извънземните в “Близки срещи от трети вид”.
3 – Любимата тема на Стивън Спилбърг развита от него и като сериал – “Отвлечен” (Taken).
4 – Много хора, които твърдят, че са били отвличани, описват извънземните като хуманоиди със сив цвят и слабо телосложение.
"Bonum initium est dimidium facti"