Фобията ми е да проверявам по няколко пъти дали всичко е изключено преди излизане. Знам, че е така и ужасно се дразня на себе си, но се връщам. Случвало се е да си налагам да тръгна без проверка, но пак се връщам. Това май не се води фобия, а натрапчивост мисля, че беше термина. Друга натрапчивост, от която се отървах вече, ми беше да броя цифри по номерата на колите докато пътувам. Просто вече няма как да я практикувам, защото аз съм шофьорът.
И не ми се смейте, но ужасно ме е страх от вампири и духове. Нямам проблем с филмите, гледам си ги. Но ако съм например навън на тъмно и в близост има храст или нещо тъмно, направо изтръпвам. Навремето в старата къща спях на тавана, до който се стига по неосветени дървени скърцащи стълби. Не ме питайте как се качвах, а до леглото си държах чесън.

Но най-интересното е, че не е винаги, по някой път изобщо не се сещам, но сетя ли се....