от Bjork на Нед Май 31, 2009 3:04 pm
Станах мама на 31. Хлапето ни е първо по смятане, български, комуникация и рисуване. (това учат сега още от детската градина) Учителките постоянно ни разправят колко е умен, обаче това си има и минуси - било му скучно от неща, които забавляват другите. Така че може да има нещо в това, че късното раждане дава по-умни деца, незнам. Но незнам дали това е плюс за детето. Чудя се понякога дали не се чувства малко изолиран. Така че, Оле, има си и плюсове и минуси. Аз си го гледах с търпение, но може би нямам онези физически сили, които съм имала преди 10 години. Осъзнали сме повече неща и можем да ги предадем на децата си, но дали това е в услуга на детето - незнам. Моят се държи повече като възрастен и се чуди защо не намира отговор у другите деца - те си дивеят и го дразнят по детски, а той се чуди защо не се отнасят с него, както ние се отнасяме и казва "днес съм тъжен", когато не е бил разбран или са го дразнили.
Но като цяло възрастта за раждане при жените се е поизместила значително. От моя приятелка в Щатите знам, че там отдавна раждат към 35. Май вече и тук е така. Това може да дава по-умни деца, но пък намалява шанса ни да имаме повече деца. Аз, дори да забременея начаса, ще родя на 36. Не е много рано... И много повече се чудя дали изобщо да имам второ, отколкото ако бях на 27-8г.
На моите колежки в работата, които са м/у 25 и 28-9 годишни им казвам хич да не се моткат с раждането. Обаче като ги гледам, милите, как не смеят да излязат по майчинство, за да не загубят работата си, как и мъжете до тях все още не искат да поемат отговорност за деца.... Май и те ще окъснеят. Докато в същото време циганките от квартала, където ми е офиса, водят по сума дечица и не им пука нито как ще ги хранят, нито как ще ги образоват. Изводът е, че след 50-ина години ще сме малцинство т.е. процентът на образованите хора ще намалява. И това е световна тенденция. Изборът ни вече е висок стандарт и образование или много деца. И май сме избрали първото.