Мамка му, как ми идва да се разпсувам! Не, че това ще промени нещата, обаче - ДА МУ ЕБА МАЙКАТА НА ШИБАНИЯ ЖИВОТ!!!! Колкото и да е хубав, защо трябва да си отиват обичаните и близките хора?! Не знам докога ще издържа!
Първо почина сестрата на баба ми по майчина линия... след много мъки - само леля ми (дъщеря й) знае какви болки е изпитала и колко сълзи е изплакала.
Баща ми не дочака и 40 дни - почина буквално в ръцете ми в Пирогов, в съседната стая, където преди 10 години почина майка ми. Държах му ръцете и го галех по челото, той се надигна, както си беше в кома (явно), сви устни, стисна очи, проплака и... остана така - леко надигнат. - Това ми беше най-големият удар (след онзи, преди 10 години)... Няма да забравя 13.05.2008г., а часът беше 17 и 7-8 минути... Сякаш го предчувствах... Ако не бяха подкрепата и съчувстието на приятелите, включително и тук, не знам как и дали изобщо щях да го понеса!
Баба ми по майчина линия, която ни е отгледала мен и брат ми, от своя страна не дочака 40 дни от смъртта на татко - почина на 09.06.2008г.... предполагам в съня си. - Нея я намерих вече леко застиваща...
А вчера, на 24.06.2008г. - вуйчо ми... И той след невероятни мъки и болки, с морфин през 4 часа...
ДА МУ ЕБА МАЙКАТА НА ШИБАНИЯ ЖИВОТ!!!!!!!!!!!!!... Не, че имам с какво...
..................................................
Представям си как НЯКЪДЕ един от тях казва: "Ееееее - събрахме се!"
Както казах вече в една друга тема - душата ми страда, но ПО ДЯВОЛИТЕ - НЯМА ДА СИ СМЕНЯ ПОДПИСА!!! ИМАМ НУЖДА ОТ НЕЩО ПОЛОЖИТЕЛНО, ЗА КОЕТО ДА СЕ ВКОПЧА! Пък ако ще и да е някакво си там зелено!




Толкова е тъжно всичко, което казваш .. Живота е много нечестен


от мене!







