от ИНЧОЛИНИ на Пон Мар 10, 2008 8:12 pm
От тръни острозлоби и бодящи...
И удряха лицето му. И плюеха.
С камшици наметАлени го биха.
И ритаха. Обиждаха го. Псуваха.
Събаряха. И после го повдигаха.
Нозете му с вериги бяха стегнати,
а китките привързани с въжета.
Тогава свободата е последната,
ненужна и лъжлива вярна клетва.
И като хищни дългозъби кучета,
камшиците плътта му разпокъсваха.
Горчива чаша. Трябва да се случи
на този, който може да възкръсва...
Надигаха се стъпвайки на пръсти.
Мъжете се подбутваха и викаха.
Децата чуруликаха разпръснати,
жените тихомълком се хихикаха.
А майка му в тълпата се провираше.
Душеше я гласът - да го извика.
По устните й сенките умираха
и ставаше от езеро по-тиха...
Като агнец очакващ заколение
Иисус мълчеше. Светеха очите му.
А двеста змии, хапещо-червени,
кървяха по гърба и по гърдите.
И... после му надянаха короната
от тръни, острозлоби и бодящи.
Невярващите викаха. Доволни.
Умираха Иисус да разпнат.
Пилат мълчеше глух като камбана.
Непоносимо тежка. И безсилна.
Варава бе избран, а не Избрания.
Тълпата го спаси. Уби спасителя.
От тръни острозлоби и бодящи...(2)
Нагоре...Хълмът каменен и стръмен
целуваше нозете му кървящи
под кръст, като проклятие огромен.
По-силен в слабостта. И по-изящен.
Болеше тежестта. Плътта ранима.
Горчеше го. Предаден от приятел.
Смъртта нелепа...бавна като зимата.
В любовната целувка дреме дявол.
Той...падайки се вдигаше. Отново.
Убиваха Го. С празни тихи думи.
Със камъни по-тежки от оловото.
С мълчание на врагове. Разумни.
Помогна му един, презрял тълпата-
със двойни сили качваше Голгота.
Нагоре...И олекваше душата му.
Споделящ тежестта. А по-самотен.
Събориха Го. Легнал върху кръста,
ръцете си подложи под пироните.
"Ковачите" доволни и чевръсти
се радваха на болката... огромна.
Мария-Магдалена скрита в шала си,
избърсваше клепачите. Отчайващо
косите й се стичаха нахалос
по раменете тесни като гларуси...
Устата му изпръхваше под слънцето,
като земя залюбена по пладне.
Присмиваха му се. Водата съхнеше.
Мълчеше. А отвъд кръжаха гарвани.
Разтърси се земята - разлюляна
от гъстите кресливи гръмотевици.
Миряните избягаха разкаяни,
а майка му оставаше. Трепереща.
"Прости им, боже..."-устните му молеха.
"Не знаят, татко. Те не осъзнават"
Небето се втрещи, като заколено.
Разтече се дъждът...Студена лава.
Във църквата се пръснаха иконите,
разцепиха се мраморните стълби.
Крещяха фарисеите злосторни.
Умираше Иисус...за да възкръснат.
Мислете си за хубави неща и те ще ви се случват! 
