Кръчмарската блатна магия
Задимена мъгла. Осем маси. Салата.
Девет старци брояха на пръсти ракии.
Някой каза, че има живот из блатата...
А ми идваше блато дори да изпия!
Друг подхвърли:"жена". А пък трети:"красива"
А кръчмарят се хилеше... Тиква такава!
Както пиех затръшнах вратата игрива...
Пуста люта ракия! По-луда от крава!
И запалих москвича. Какво ми се блещиш?
Ако искаш ми вярвай! Бръмчах към блатата.
И тогава да видиш... Млъкни, без да плещиш!
Появи се отнякъде... Точно... жената.
Беше тънка, почти като бивше момиче,
а косите й дълги, усукваха глезени...
На русалка съвсем, ма съвсем заприлича!
И погледна директно. Направо във мене.
Хей, кръчмарю, сипи! Че пресъхва устата...
А пък тия, невежи пияни мъжаги,
ми се смеят, защото не вярват в жената.
Ах, къде са ми, пусто... най-острите саби?!
Аз запалих цигара, а може би... пура.
Тя се спря до една попрегракнала жаба.
И отмести на ляво два криви папура.
Брех, че силна жена! А изглеждаше слаба...
После бръмна комар. Или не... Пеперуда.
Обкръжи ме объркаваща във тъмнината.
И помислих си:"Божке! Тя, тая е луда...
Тя ще дръпне сега шалтера на... луната."
И във блатото легнахме. Майчице мила!
Заглуши на квакачите цялата врява...
Бяхме голи до... пушки. Гърмяхме от сила.
Чак комарите спряха да пият тогава!
Тя се случи една... Хич не е за разказване.
Не жена, а направо най-върла ракия!
И щурците замлъкнаха. Нъц, надприказване!
Верно беше от блато...Но с блатна магия.
Ха наздраве, мъже!... Оставете лъжите
за жените ви, дето във къщи ви чакат.
Цяла нощ, ако щат да се хилят звездите!
СИпи, още едно!... Че заспивам на лакът.


