Позволете ми да ви я представя:
На дим и на ракии щом мирише...
Езикът ми пресъхнал, чак сърбеше.
Та рекох си:"Сега ще се стопи".
Във джоба ми монетово звънеше.
Душата суша просто не търпи!
Нахлузих си омачкания шлифер
и в кръчмата навлязох, като луд.
На дим и на ракии щом мирише,
бих седнал върху буре със барут!
Накефих се. Поръчах си ракийка.
Марулки със доматки омешаваих.
Помислих си за русата комшийка,
преглътнах. И веднага я забравих.
Пристигна оня глупавия клоун,
ей този, дето хълца по луната.
Глупак и неразумник неспокоен...
Дебела му е сигурно жената!
На масата ми тупна най-нахално.
Без хич дори съвсем да ме попита.
"Ей, шест ракии дай!" Катастрофално,
ми стана симпатичен. До звездите.
И двамата така се разбесняхме,
че тая вече гледахме луната.
След още три, направо си признахме,
че влюбени сме...в руса. Непозната.
Тя кръчмата май взе да отеснява.
Отвънка си раздавахме юмруци.
Ракията така... сприятелява
пияници. И всякакви кютуци.


