от lonesome на Сря Яну 16, 2008 12:37 am
Почудих се къде да пусна темата...извинявам се ако не е за тук! Но ми стана интересно... Защо повечето (не казвам всички!) хора мислят, че ако някой има някакъв недостатък, то той трябва да е подтиснат, смачкан и да няма право да избира? Имам предвид нещо много елементарно: моя приятелка е пълничка и всички момчета, че и момичета, с които има някакви отношения, примерно в класа или пък познати от другаде я третират ужасно. Едва ли не след като тя е такава и трябва да е отритната и трябва с всичко да се примирява само, защото няма право на избор... например рядкост е тя да има каквито и да било контакти с момчета, а когато има такива, то това е, защото те смятат, че щом е пълничка, то непременно е глупава и "лесна" и то пак защото няма избор .... съученичките и също са ужасни към нея. Използват я за да им върши разни услиги, а когато стане време за излизане никога не я викат... Много е жалко, че все повече хора смятат, че хората които имат някакъв недостатък (главно външен) едва ли не нямат право да живеят заради него... Трябва ли да имаш съвтршената визия за да се държат околните добре с теб? И това ли е начина да си заслужиш такова отношение??? С нея винаги са се държали зле и тя е търпяла, търпяла, търпяла... сега стои по цял ден затворена вкъщи, пред телевизора, смятайки, че филмите и гледането на телевизия осмисля живота и. Дотолкова я е страх да не я обиждат отново, че доро отказва да се запознава с нови хора. Затворила се е в себе си и няма желание за нищо. Чак се плаша! Моля я да излиза с мен, защото аз съм единствения човек, с който тя говори спокойно по всякакви теми, но тя отказва в повечето случаи или пък ме умолява да ходим на кино, защото нищо друго не я вълнува. Опитвах да я водя по кафета с мен, да я запознавам с момчета за да има контакти, както се казва да се отрака, но тя е напълно неадекватна в такива ситуации. Знам, че насила хубост не става, но адски много искам да и помогна, тя трябва да се промени! Неможе цял живот да се крие от света все пак! Предложете ми как да подходя към нея...
Не поглеждай назад към миналото и не съжалявай, че си е отишло. И не се тревожи за бъдещето, което ще дойде. Живей в настоящето и го направи толкова хубаво, че да си струва разбитото сърце.