Мисля че най подходящата разликата е около 1- 2 до 3 год
Мисля че най подходящата разликата е около 1- 2 до 3 год><Galia>< {L_WROTE}:Разликата с брат ми е 8 год а със сестра ми 12 год.Мисля че най подходящата разликата е около 1- 2 до 3 год


То ако можеше да се знае и планира


Искрена {L_WROTE}:Монинка, ама как да се разбере какви ще са децатаТо ако можеше да се знае и планира
![]()
Иначе е добре това с разлика една-две години, но само за отношенията между децата ли мислите, или и за тяхното отглеждане? Ако искам разликата между децата ми да е година и половина, трябва сега да се замислям за второ. Помислете и над това как се гледа бебе и много мъничко дете едновременно.









mimka {L_WROTE}:Моята разлика с брат ми е 2 години и 3 месеца, и се разбираме чудесно и аз много харесвам разлика от 1 до 3 години. Естествено сигурно трудно се гледат като са с по-малка разлика, но според мен за децата е по-доббре като са с по-малка разлика, имат общи интереси.
Аз като най малка трябваше да търпя всички подред да ме въспитават 
. Майка ми е искала да си е вкъщи, когато започвам първи клас и така и стана- гледаше бебето и ме водеше на училище. Никога не сме се разбирали особено добре с нея- идвете сме овнета и двете с рогата напред. Но може би откакто се изнесох от нас се сближихме повече. Никога не сме си споделяли разни лични неща, а аз винаги съм искала като кака да знам какво я притеснява и вълнува, защото "там, където тя отива, аз вече се връщам" и да мога да й дам съвет или поне да я изслушам... Не знам дали в нас е проблема или в годините...
lubopitko {L_WROTE}:Разликата между мен и сестра ми е шест години. Тя е била планирано дете, щото аз все съм ревяла "мамо, роди ми сестричка". Майка ми е искала да си е вкъщи, когато започвам първи клас и така и стана- гледаше бебето и ме водеше на училище. Никога не сме се разбирали особено добре с нея- идвете сме овнета и двете с рогата напред. Но може би откакто се изнесох от нас се сближихме повече. Никога не сме си споделяли разни лични неща, а аз винаги съм искала като кака да знам какво я притеснява и вълнува, защото "там, където тя отива, аз вече се връщам" и да мога да й дам съвет или поне да я изслушам... Не знам дали в нас е проблема или в годините...






Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта