А за неща като стоене на тъмно или сама, в стая или дори цял дом... НЕ!Не се страхувам.
От малка ми казват, че съм малко мъжкарана, а може би както споменах вече днес,си приличам ужасно много на баща ми, а и съм израстнала с по-голям брат. Не ме притесняваха светкавици и бури още от дете, а как странно ми беше, че майка ми подскача, когато гръмне такава...
Така че не ме бройте от плашливите.
Да не говорим за моят дом, където един ден видях крадци в коридора, вярно, тогава наистина се изплаших, но пък се научих как да реагирам в такъв момент.
Потвърждавам правилото, че колкото повече те е страх, толкова повече нападателят усеща страха ти(бил той крадец, убиец или куче...)...
Абе да не ни се случват лоши поводи, пък другото лесно









Разглеждал а мале мале нямам думи.



тогава денем нощем все откачам .. "предизвестена смърт" и "Гняв" ми изкараха акъла , даже сега докато ги написах тия заглавия и ме полазиха ледени тръпки .. 



