от Bjork на Чет Яну 31, 2008 11:05 pm
Изкарах си почти нормално раждане, бебето влезе в родовия канал до половината на главичката и чат! усукана пъпна връв. И айде секцио по спешност. И сега вече мога да кажа - нормално раждане при всички случаи, стига да е възможно. Верно, боли си, но вече има упойка за болката, която не прекратява контракциите. Докато секциото ти разказва играта - Започнах да ходя нормално едва на втория-третия месец, докато родилите нормално припкаха по коридорите. Коремът ми се прибра чак година и нещо по-късно. Мога да тичам отново чак сега, защото лежането и пазенето карат мускулите да атрофират, а натрупаните кила да спадат по-бавно. Досега си имам място около белега, което при допир ме дразни много. Иначе за бебето е по-безопасно секциото, вадят си го без да е сплескано от минаването през теснотията. А относно операцията - нея не я правят с пълна упойка, а със спинална - усещаш всичко. Не че е страшно, де, но все пак не е приятно. А и с нашите лоши условия в болниците за оперираните е много трудно и болезнено. Нямаше дори високо легло, а някакви ниски от които се става на мускули и то коремни, които както се сещате болят яко. Конците също са кофти, при мен направиха алергия и това допълнително ми разказа играта.
Абе я давайте нормално и не му мислете - кофти е, но няма последствия. А със секцио спестявате моментната болка, но си осигурявате няколко доста гадни седмици.