Airsoft - да се постреляме!

За феновете на баскетбола, волейбола, Формула 1 и други спортове.

Re: Airsoft - да се постреляме!

Мнениеот darker на Пон Яну 25, 2010 8:37 pm

Изображение

Здраво на всички !

Снимката горе е направена на 23-ти този месец близо до гр. Бач на 50 км от Нови Сад. Българите сме в ляво, с тъмни камуфлажи.
Имаше голямо (за Сръбските размери) милсим събитие, на което присъствахме 6 българи, а също доста босненци и унгарци. Играта беше униклано реалистична и яка. А пък госторприемстовото на тия хора е неземно. Просто прекрасно събитие. Направихме доста контакти и скоро ще ги видим в България... тъй че - гответе се колеги!!

http://picasaweb.google.bg/petrushev/SerbiaAirsoft2224012010#
Виж ся... дай ми една цигара, че мноо ми се пуши и съм гладен, пък нямам къде да спя, a ако знаеш ка ми са е*еееее! :lol:
Изображение
Изображение
Аватар
darker
eMOTION кибик
 
Мнения: 822
Регистриран на: Сря Май 13, 2009 9:18 am
Местоположение: Няма да пия повече!

Re: Airsoft - да се постреляме!

Мнениеот Melisita на Сря Яну 27, 2010 5:01 pm

Ехеее, прилича ми на сцена от някой филм! :OK:
Melisita
Администратор
Администратор
 
Мнения: 19152
Регистриран на: Сря Окт 27, 2004 1:48 pm

Re: Airsoft - да се постреляме!

Мнениеот darker на Пон Фев 01, 2010 10:55 am

*Olelia* {L_WROTE}:Ехеее, прилича ми на сцена от някой филм! :OK:

Ако знаеш как се бяхме филмирали... беше уникално преживяване :yes:

Едит: След малко ще кача пътеписа, да се порадвате и вие :)
Виж ся... дай ми една цигара, че мноо ми се пуши и съм гладен, пък нямам къде да спя, a ако знаеш ка ми са е*еееее! :lol:
Изображение
Изображение
Аватар
darker
eMOTION кибик
 
Мнения: 822
Регистриран на: Сря Май 13, 2009 9:18 am
Местоположение: Няма да пия повече!

Re: Airsoft - да се постреляме!

Мнениеот darker на Сря Фев 03, 2010 12:46 pm

http://picasaweb.google.bg/petrushev/Se ... 224012010#

22 януари

Потегляне

Сбор в 9 сутринта, размотаване и досъбиране.
Оказва се, че из ченчовете в София не се продават сръбски динари. ПрОблем, демек.
Към 10 сутринта – потегляме в конвой.
За час стигаме до границата, нервни сме. В първата кола съм, със Замбо и Гарга.
Нашите митничари ни пропускат бързо – а, това са спортни реплики, с батерийки.
Късмет, че калъфа с АУГ-то беше най-отгоре на багажа, та него гледаха, а то на пушка не мяза :lol:

Сърбите – малко по-строго. Поканата от сръбския клуб свърши работа, но ни накараха да извадим пушкалата. Тоест, накараха втората кола да извадят пушкалата, нас ни пуснаха, ама ний като идиоти почти отпрашихме... и взехме като още по-идиоти се върнахме и извадихме и нашите... Няма проблем.
Не успяваме да обменим левове за динари. Обменят само евро. В края на пътуването имахме недостиг на кеш. Добре, че сърбите приемат евра.

Най-скъпата снимка и най-скъпата бира

Чухме се със Зоран, доближихме магистралата. По инструкция след чекпойнта на белградската магистрала спряхме да го чакаме. Ама спряхме в аварийната лента, точно преди табелата “Београд – хх км”. Както си му е реда – аварийки, плътно вдясно.
Аз и Гаргата смучем по една биричка, и решихме да се снимаме с табелата.
Тогава стана осирацията, зад нас спря патрулката с ченгетата.
ПрОблем едно – спрели сме на забранено място.
ПрОблем две – не можело да се пие бира на магистралата!

Решение на прОблема – глоба по 5000 динара на човек или 30 дена секс в пандиза.
Реално решение на прОблема – 50 евро на ченгетата.
Спек! Пуснаха ни.

Два километра по-нагоре – отбивка, изчакахме Зоран. Поведе ни. Минахме през Белград. До Нови Сад – без приключения.

Бач

“Ама накъде да караме?” Зоран си цепи напред, ние след него. Стъмва се. Подминаваме Бачка Паланка. Спираме да вземем оборудване от гараж в безименно село – бели зимни камуфлажи. Предлагат ни да си купим американски камуфлажи и оборудване!
По съвсем тъмно стигаме в с. (град?!) Бач, столицата на размирната еърсофт държава Бачистан.
Спираме в къщата на Зоки за почивка, и се запознаваме с разни местни стрелци.
Зоки носи ACU! А уж сърбите мразят американците. Май им обичат оборудването.
Дават ни карти и сценарий на играта, обсъждаме играта.

Сърбите от много скоро са в тоя бизнес – 4 месеца. Това им е първата голяма игра изобщо. Имат много опит от организиране на еърсофт игри – и спийдбол, и турнири, и сценарийни. В един момент са решили, че повече се кефят на милсим – което не могат да постигнат на пейнтбол и с участието на играчи, които обичат проста пуцалка. Затова са се вкарали в еърсофта.

Настаняват ни в хостел – ловна хижа, на “Ловно дружество Фазан – Бач”.
Доста прилично настаняване, но и ние не сме претенциозни. Имат уникална обща тоалетна.
След нас настаняват 5-членен босненски тим. Наяждаме се, напиваме се. Кайсиевата кърти! Мръвките също! Гаргата омайва босненците до 4 сутринта. Някой от тях успява да оповръща единствената мивка на етажа.

23 януари
1000h местно време


Сбор и разбор
Пристигаме на терена. Там ни чакат 6-7 коли, общо около 45 човека, от очаквани към 60. Сърби, босненци, унгарци и ние.
Екипираме се. Студено е. Прехвърча сняг. Водата в кемълбека е ледена. Всъщност май маркуча ми замръзна към края на играта. За наше щастие нямаше вятър изобщо.
Извод – трябва или термоизолация на маркуча, или вода в шишенце някъде на топло в раницата или багажната.
Теренът е около един квадратен километър, не използвахме цялата площ.
Първите NiMH батерии умират още преди началото на играта. М4-ката на Гаргата също умря, в игра влиза Мр5, който устиска до края.
Извод: Трябват си полимерки.
Изстреляните пробно топчета за настройване на мерниците не се виждат на фона на снега. Само ако се стреля по тъмен фон или случайно топче събори снега от някой клон.
Извод: На сняг се играе с цветни топчета.

Брифинг:
Обяснява се сценария, раздават се още карти.
Сценарият е интересен и заплетен, предполага доста движение по терена и конфликтни точки. По терена са разпръснати цветни пликове с информация за двата отбора, в тях има допълнителни задачи и мисии. В двата отбора има “информатори” – чрез СМС-и се дава частична информация за противника, за засилване на конфликта.

Отбори – организаторите сложиха в един отбор сърби и босненци. Ирония на съдбата – до преди 10 години тия хора се стреляха с истински калашници, сега заедно играят на война...

Правила – стандартни. Кървене – 5 мин, лекуване 1 минута. прераждане – 15 минути. Максимален брой лекувания за играч – две, след това направо в мъртвилото.

Ние сме от “добрите” – антитерористична група, целта ни е да открием по терена ракета-носител, ядрена бойна глава и гориво, и да попречим на “терористите” да ги съберат на едно място и да ги изстрелят.
Трябва да открием експлозив С4, с който да унищожим ракетата.

Около 1200h местно време

За бой!
Отправяме се към мъртвилото. Филмираме се почти веднага – теренът е призрачен, оглеждаме се на всички възможни посоки, параноята се вдига.
По сценарий след началото на играта командният елемент заедно с охрана трябва да установят на друго място база/extraction point, в която да се докара ядрената глава.
Ние шестимата + сърбин медик се обособяваме в звено, с позивна Ghost – вероятно произлизаща от “гостенин” :lol: Разделяме се на две “авто” тройки, както бяхме по колите – аз, Замбо и Гарга, и Тайсън, Делф и Каска. Гаргата поема командването, Замбо е радист.
Нашата задача – да открием експлозивите, да ги охраняваме докато командването прати подкрепление и да ги пренесем до ядрената глава.
Начало на играта – потегляме в обход към предполагаемото място на експлозивите, получени са координати по картата от нашия агент при терористите. С нас идват и двама сърби.

Бързо се разбира, че теренът ще е тежък за придвижване. Мястото е равно и мокро, много мокро. Всъщност целият терен е мочурище, покрито с два пръста сняг.
Страшно призрачно – тишина, ужасна бяла тишина, неподвижни дървета, посипани със сняг, падащ при най-леко докосване. Носим се като призраци из Бачистанската джунгла. Достигаме координатите сравнително бързо, без контакт с врага по пътя, но параноята расте.

Откриваме “С4”, почти веднага влизаме в контакт с патрул на врага. Заповед от командването – да държим позицията, пращат подкрепление. Врагът ни тормози със стрелба на пределна дистанция, без видимост. Исканията за обход и удар по фланга им са отказани от командването. Пристигат лоши подкрепления, ударен е един от нашите сърби – Атила, не успяваме да го спасим.
Атила прави грешка преди да загине– открива плик с цвета на вражеския отбор и го отваря, въпреки че е забранено по сценарий. Не е чак такъв проблем, но си е осиране. Всъщност се оказа, че не сме открили С4, а инвентар, служещ на другия тим. Командването не изпраща подкрепление, получаваме заповед да се изтеглим и да ... тук става хаотично. Изтегляме се под обстрел, не е ясно какви са заповедите, движим се насам-натам по терена, чудим се какво да правим, няма конкретна посока на движение. Отляво – мочурище, Замбо затъва. Отдясно – непроходим гъсталак, медикът се оплита. Напред – неизвестен брой врагове. Най-накрая стигаме до решение, изтегляме се без загуби.
Извод: Нерешително командване = хаос.

Прегрупираме се, получаваме горе-долу ясни инструкции – да напреднем към Хотела. Правим гаден обход през калната ледена джунгла, бавно и предпазливо.
Стигаме до открито кално поле – врагът е минал от там.
Поради особеностите на терена, след като по дадено място минат повече от трима души, снегът се смачква и остава кална мочурлива пътека – невъзможно е да се прикрият следите. А ходещите в края на колоната тънат в мизерия, кал и ледена вода.

Получаваме заповед – да помогнем в щурма на Хотела, окупиран от терористите!
Правим тотален rush към хотела през кално, джвакащо поле, под обстрел – връщаме огън и тичаме. Наоколо гърмят пиротехники, носи се дим и смрад! Напредваме с максимална скорост и заобикаляме стрелящите врагове по фланг. С бесен спринт нахлуваме и превземаме сградата!!!
Загуби на звеното – никакви. Установяваме кръгова отбрана.
Съобщават ни – пленили сме ракетата-носител, минирана е с С4, 15 минути до детонацията.

Гарга поема защитата с твърда ръка, разпределя ни по позиции. Страхотна комуникация и координация, винаги се прегрупираме и посрещаме враговете от посоката, от която идват. Няма време да излизаме от сградата и да пресрещнем врага някъде – мъртвилото им е близо, нахлуват непрекъснато. Не успяват да проникнат в сградата.
Проличава неопитността на съотборниците ни – стоят в цял ръст на прозорците и стрелят, съответно стават лесна жертва на вражеските снайпери. Тайсън на моменти ги спасява като буквално ги дърпа настрана от прозорците. Медиците са заети непрекъснато. Самата сграда е с доста големи прозорци.
Извод: много по-удобно е да стоиш по-навътре в сянката.

Удържаме позицията, времето изтича, но няма експлозия, явно са свършили наличните пиротехники. “Експлозията” е оповестена само по радиото.
Някои играчи имат проблем с това, тъй като са свикнали със спийдбол пейнтбол или неделни еърсофт детмачове – за първи път са на милсим.
Извод: милсим не е за всички.

Прегрупираме се, презареждаме муниции. За мое учудване съм изстрелял по-малко от половин пълнител – от моята страна на сградата нямаше много вражески напъни.

Нова мисия – ще ескортираме втората група заедно с командния елемент, ще пробиваме път към ядрената глава. Ако влезем в контакт, нашата група ще поведе бой, другата група обхожда и продължава към целта.

Излизаме от сградата под обстрел, потегляме. Претрепвам се в снежно-кална локва, студено ми е, но забравям за това, защото започват да стрелят по нас.
Сблъсквам се за първи път с феномена “Дънкан Маклауд” – прострелвам някого от близка дистанция – под 5 м, от адреналина и напрежението виждам как белите топчетата отскачат от черния му чест-риг... Той вдига оръжието си и ме прострелва, падам убит в калта. Студено ми е, мокър съм, на сантиметри над главата ми летят топчета - Замбо и Тайсън + сръбски стрелци солят масивно, дистанцията до врага е 6-7 метра, стреляме се през много тясна просека в храстите. Замбо е ударен, чуват се псувни на сръбски в смисъл “бахта, що чак сега си признаваш!” Нашите налагат огнево надмощие, безсмъртният пада ранен – най-накрая е усетил, че го уцелват. Медикът ме изтегля назад. По правилата им медикът те хваща и ходиш заедно с него до безопасно място. Излекуван съм, продължаваме напред през просеката, разделяме се с командният елемент.
Звеното се разтегля, поемаме стрелба от няколко страни. Елиминирам двама врагове, Замбо е ударен за втори път, Гаргата свършва мунициите и също е ударен, Тайсъна – също. Не виждам другите – навсякъде са само гадове с червени ленти! Отново съм ударен от кръстосания огън, нашият верен медик ме спасява, окопаваме се до дебело дърво. Идват отвсякъде. Медикът пада, двамата сръбски стрелци също са убити – но аз съм излекуван точно навреме. Свалям шапката, скачам, изпразвам пълнителя и подавям идващите от едната страна, засилвам се на другата – иззад дърво срещу мен излизат двама, за които решавам, че са наши... Единият пита – Are you dead? При отрицателният ми отговор, той просто ми пуска откос ниско в краката... чак тогава виждам червените ленти... Реагирам по-остро, но бързо се разбираме – те не ползват Safety kill, а бил далеч за Knife kill.
Тогава се оказва, че има проблем.

ПрОблем
Играта е спряна, събираме се до хотела.
Изглежда, че вторият ни медик – който играе за първи път – е излекувал убит от knife kill. Проблемът се раздухва доста, хората се горещят. В края на краищата нещата се успокояват, стават грешки, никой не е обяснил на медика, че не може да лекува, а самият лекуван не се е обадил, че е убит така.
Втори проблем – човек от другият отбор се оплаква и овиква организаторите пред всички, че мъртвилото им било прекалено мокро и мочурливо.
Има и оплаквания относно непризнаване на попадения, някои – основателни, повечето – не. Играчите, свикнали с пейнтбол, трудно се адаптират към еърсофт реплики – явно смятат, че като са се прицелили в някого, 100% го уцелват, дори на пределни дистанции.

Във всеки случай, сценарийната игра се прекратява след доста разправии.
Решава се да играем CQB за разпускане и уталожване на страстите. Намирам играча, който ме застреля отблизо – разбираме се, стискаме си ръцете – всичко е наред.

Извод: Правилата за убиване, дистанции на стрелба, safety и knife kill, лекуване – трябва да се обясняват много конкретно и да е сигурно, че всички са запознати с тях и ще ги спазват. Особено при милсим.

Някъде около 1500h

CQB
Простички правила – две фракции, две близки мъртвила на по 50 м от Хотела, играе се до пълна елиминация на единия отбор, без медици. Вътре в сградата се стреля само на единична.
Изиграваме три врътки, получава се доста забавно. В третата врътка успявам да вляза вътре, елиминирам двама нинджи, и умирам от friendly fire в гърба... а държа още двама на мушка, които изобщо нямаше да разберат какво им се е случило 
Феноменът “Дънкан” доминира на бойното поле.

1600h – играта е прекратена.

Следва почти час чакане, защото колите са паркирани в колона на тесния път, водещ от шосето към хотела. Няма къде да се обърне, играчите в последните три коли се мотаят страшно много. Става студено.
Извод: Внимавайте как паркирате и винаги мислете как ще излезете после от там.

После
Прибираме се в хотела, разснаряжаваме, сваляме мокрите дрехи. Водят ни в кръчмата!
Там ни чака Най-Якият Боб, ever! И крушова ракия!
Народът яде, пие, прегръща се и забравя проблемите. Балканска работа – избиваме се в гората, караме се, на маса сме първи приятели...
Прибираме се в хотела, там срещаме словенците, които не успяват да минат границата с техните оръжия – митничарите са им направили проблем.
Зоки прави битак – прилично количество американско и сръбско оборудване втора ръка. Няма китайски ментета, всичко е истинско армейско.
Хапване, пийване, побратимяваме се с народа. Пийване? Леле, тая кайсиева рАкия няма да я забравя!

24 януари

Одисеята към вкъщи
Потегляме сравнително навреме. Минаваме през Нови Сад, правим пауза от час и нещо, да позяпаме из града. Продължаваме, достигаме бързо Белград, започва да се стъмва.
В един момент става обърквация заради бъгав GPS, но минаваме покрай Ниш, Димитровград и през Пирот – на прав път сме!
На 2 км преди Калотина започва колона от тирове, а преди това сме слушали по радиото за проблем с блокиран път Ниш – София...

2100h
Промъкваме се бавно напред към границата, спираме на ОМВ за гориво – станало е осезаемо по-студено – минус 10 и продължава да спада.
Опашката от тирове става двойна на километър пред границата, явно има проблем... приближаваме.
Сърбите ни пропускат директно.

На нашия КПП става интересно. Нашият автомобил – аз, Замбо и Гарга, минаваме първи, без разправия. Влизаме на българска земя и спираме... 15 минути по-късно започваме да се притесняваме – няма следа от втората кола!
Излизат най-накрая, но техните преживелици ще си ги разказват те.

2230h – вкъщи.
Свърши... :cry:
Виж ся... дай ми една цигара, че мноо ми се пуши и съм гладен, пък нямам къде да спя, a ако знаеш ка ми са е*еееее! :lol:
Изображение
Изображение
Аватар
darker
eMOTION кибик
 
Мнения: 822
Регистриран на: Сря Май 13, 2009 9:18 am
Местоположение: Няма да пия повече!

Предишна

Назад към Спорт

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron