В индуизмът и будизмът (naga) - митологични същества – змии. Те са деца на внука на Брахма, Кашяпи и неговата жена Кадру. Нагите живеят под земята(в подземния свят-Патала), където се намира и столицата Бхогавати на тяхното царство Нагадвипа и се съхраняват несметни съкровища. В подземният свят Патала, те построили за себе си великолепни дворци, блестящи от злато и скъпоценни камъни. Мъдрата змия Васуки станал цар на нагите и управлявал столицата, пълна с невиждани до сега съкровища на земята. Някои от нагите се зеселили в подземните водоеми и на дъното на океана, в царството на Варуна; някои от тях се заселили на повърхността на земята, където трупат съкровища и богатства. Вождовете (крале) на великите нагски племена, царствено големи триглави, седемглави и десетглави змии, владеещи несметни богатства - техните глави са увенчани със скъпоценни корони, те са могъщи и мъдри и разполагали с благосклонността и приятелството на боговете.
В др. източници - обитават пещерите и водоемите. Изобразяват се във вид на змия с човешки торс и човешка глава/и. В приказките нагите често приемат друг външен вид (пр.:на човек). В човешки облик нагите често живеели сред хората, а техните жени – нагини, славещи се със своята красота, встъпват в брачни отношения със смъртните човешки царе и герои. За девойка-нагини се е оженил и героят на „Махабхарата“ Ашваттхаман, син на Дрона; Царицата-нагини Улупи била жена на Арджуна, а нагини Кумудвати – жена на Куши, син на Рама.
Непримирим враг на нагите се явява птицата Геруда, роден от другата жена на Кашяпи - Вината, отмъстяваща им за това, че те държели в робство нейната майка. Въпреки това, могъщите владетели на нагите измолили от боговете благосклонност и милост. В митовете са споменати много царе на нагите, между които най-известният е хилядоглавата змия Шеша, поддържаща плаващата в океана земя; Васуки, използван от боговете и асурите в ролята на въже при потапянето в световния океан; също и Такшака. Нагите постоянно враждували с птиците. Смятали се за мъдреци и магове, способни да съживяват мъртвите.
Обширен цикъл митове за нагите има в първата книга на „Махабхарата“, където се говори за великото жертвоприношение на змиите, направено от царя Джанамеджай за отмъщение за убийството на неговият баща Парикшита от царя на нагите Такшака. Жертвоприношението било спряно от мъдреца Астика (племенник на Васуки), възползващ се от правото си да каже едно желание (дадено му от Джанамеджанай за това, че Астика го благословил). Една от легендите от този цикъл разказва, как нагите получили безсмъртие, пиейки амрита, но при това си действие техният език се раздвоил, защото им се наложило да облизват амритата от острите стебла на тревата куши.
Нагите във Виетнамската митология.
Във митовете на всички народи в Юго-Източна Азия е разпространен митологическият персонаж на змията (наги). Образът на наги генетически се свързва не със змиите, а с крокодила, чието почитане е разпространено във всички обитавани от него райони. Между другото именно крокодилите се явяват праобраз на драконите при народите от Юго-Източна Азия, преди всичко в древен Виетнам, и от там се разпространява по целия Далячен Изток, в частност, в Китай. От Китай този образ е бил взаимстван дори в Древна Гърция и в други западни страни.
Нагите и Будда
Според една легенда, Будда, седял под смокиново дърво и се отдал на медитация. Изведнъж започнал да вали силен дъжд и да духа вятър. Тогава един наг се обвил около него седем пъти и прострял над него свойте седем глави като чадър. Будда на свой ред му помогнал да прозре истината -“истинската вяра“.
Член на сектата „Голямото колело“ разказва, че Будда проповядвал един закон за хората, а друг за боговете. Законът за боговете, тайният закон, се пазел на небето и в дворците на нагите, който преди няколко столетия го предоставили на монаха Нагарджуна.
В будиската митология нагите често се съединявали /съвокуплявали/ с хората. Потомството от тази връзка се отличавало с изящество и физическа слабост, поради „водната природа“, наследена от нагите. Счита се, че самият Будда няколко пъти се е преродил в образа на наг.
Според легенда, записана в Индия от пилигрима Фа Шен в началото на V в.от н.е.:
Цар Ашок разхождайки се стигнал до едно езеро, близко до което се намирала пагода (кула). Той пожелал да я разруши и да изгради много по-висока. Някакъв брахман му казал да влезе вътре в кулата. Когато царят влязъл брахманът му казал: Моят човешки образ е лъжовен, всъщност аз съм наг. Заради моите грехове съм обречен да живея в това ужасно тяло, но аз следвам закона, заповядан от Будда,и се надявам да заслужи изкупление. Можеш да разрушиш това светилище, ако мислиш, че можеш да издигнеш по-добро. Брахманинът показал на царя ритуалните „буркани“ – (контейнери). Царят ги погледнал и се ужасил, защото те не приличали на направените от хората, и се отказал от своето намерение.
