от lawyer.bg на Съб Окт 14, 2006 1:49 pm
дееа! не обичам да дрънча ей така. Тая шунцарела ме вързва за н'ам си кой път. На всичкото отгоре е дежурна, а аз кибича тука да я чакам.. И кво? аз го карам дежурството вместо нея. Не мога и да зарежа виждането, че трябва да ми даде една преписка за дело, от което иска тя да получи хонорар. Ми хубаво, нека ми каже и се разбере с кмета. Ко ме разиграваш? На всичкото отгоре ме събудиха тая сутрин с неприятната вест, че един приятел, бившегадже на сестра ми е останал под един камаз. Не ми е за БМВ-то дето е модел 2004. Криво ми е, че все повече млади хора започнаха да катастрофират с летален край. Тази година този е втория ми. А е единствено дете. На 20-21 г. И като се замислиш за какво са опъвали родителите му да натрупат такова състояние... И смисъла вече не е между живите. Тъпо е. Не нелепо. Тъпо. И седя и си губя времето да я чакам таа шунцарела, вместо да отида и да помогна ако мога с нещо на родителите на момчето. Все пак, поне това мога да направя за тях.
Дееа!