Тук можете съвсем спокойно да дадете воля на най-дълбоките си чувства.Това е единствения форум където никой няма да модерира мнението ви защото съдържа нецензурни думи. Но все пак не прекалявайте!
Благодаря на всички за съчувствието и подкрепата - те означават много за мен! Така знам, че не съм сама! Миналата година не свърши просто така - след около 20-30 дни почина и чичо ми (брат на баща ми). Вече не помня датата. Дори след погребението не съм ходила на гроба повече... Много ми дойде! И на брат ми също! Придържайки се към оптимистичната си същност, открих два плюса от цялата ситуация - всичко стана наведнъж, за една година и петимата. Като шок. Без протакане, без мисли, без страдание. И вторият плюс - вече нямам какво да губя! А това ме прави по-силна!
Наистина животът е е доста несправедлив и ужасен.Знам как си се чувствала защото и аз съм го изпитвала същото.Ти си много силно и борбено момиче ,защото въпреки тези трагедии които са ти се случили ти си намерила отнякъде сили не си си отчаява и си намерила начин да продължиш напред.Вярвам че бъзещето ти оттук нататък ще бъде доста по лесно и изпъленено с положителни емоции.Това което искам да ти пожелая е да бъдеш все така оптимистично настроена и да си все така с борбен дух и силен характер.Касто казват времето лекува и може да не излекува всички тези рани,но ще е поносимо и ще се научиш да живееш с нея.Пожелавм ти оттук нататък да изживее само положителни емоции,защото ти наистина заслужаваш да бъдеш щастлива.