Исках да напиша за приятелството първо, като мое лично мнение,какво значение има то за мен.Ето сега мисля,че ще се включа вече точно по смисъла на темата.Аз имам приятелка...познаваме се от 100 години, както се казва и от толкова сме приятелки.Аз от другия край на България а тя от Русия,сами без роднини, аз далеч от родата си на 500 км а тя далеч от родината си на не знам колко км , в една година сме родени--аз януари,тя февруари.Ееее, ако това не е съдба,какво друго да е.От 1987 година с нея сме свързани завинаги.С нашето приятелство ,не всичко винаги е било по мед и масло.Имало е много хубави дни,от кафенцето до празниците заедно прекарани,имало е спорове,имало е даже обиди в моменти на противоречия. Имало е и време в което сме си мислили,че вече не сме приятелки.Просто си мислехме...край,не искам да я виждам,а всъщност като се видяхме-- тоя същият край ...няма край. Това приятелство ,може би отдавна да е престанало да съществува, ако освен приятелки ,ние не бяхме и сестри.Сестри не само по съдба, но и по душа.На сестра всичко се прощава.
За мен това приятелство е всичко неизменно свързано с живота ми ,то е доказано и устояло на всички изпитания на времето.Наред с моето семейство,аз споделям живота си и с моята приятелка и сестра.Знам ,

че тя винаги е насреща и аз винаги ще съм до нея !!!
