Стихове незабравими от поети нас любими

За всички известни и не дотам таланти-настъпи Вашият час, тук и сега!

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот Phill на Чет Сеп 11, 2008 12:33 pm

На нивата

Недей дочаква и зори,

Върви ори, ори, ори...

Като няма прокопсия,

Плюл съм в тази орисия!

Немигнал, ставай: ей, месец още

насред небето, дълбока нощ е.

Главата тегне, а сън очите

залепя сякаш. Какво е време?

Великден иде, пак оран, семе

земята чака, нижат се дните.

По-скоро, хайде! че да се впряга;

съседа, чуваш, и той се стяга.

Излезеш, идеш, в земя корава

напънеш рало, халосаш вола...

Мъглата нощна затъне в дола,

огрее слънце и чак тогава

за отдих спреш,

а свяст се вий -

и пак поглеж:

Дий...

Дий, воле, дий!



*



С трънак и плевел се бори,

весден ори, ори, ори...

Като няма прокопсия,

плюл съм в тази орисия!

Настане утро, гори небето,

цветя миришат, ехти полето:

овчар засвирил, стада заблели,

по всички храсти пилци запели.

И гледаш, слушаш, не знам досадно

защо ти стане: их, опустяло!

В гърдите нещо така заяло,

че кръв застива в сърцето страдно...

Ручок дохажда и слънце-пламък

прежуря, пали дърво и камък:

а в пот възвряла, гори снагата.

Да караш вече къде ти може?

И кръст изправиш най-сетне, боже,

па вземеш гладен завчас торбата.

И лучец еж,

водица пий -

И пак поглеж!

Дий...

Дий, воле, дий!



*



До гроба слънце те гори,

и все ори, ори, ори...

Като няма прокопсия,

плюл съм в тази орисия!

Дома се връщаш окапал вече

по късна вечер и отдалече

зачуеш в село и плач, и врява...

Какво ще бъде? - недоумява

кратуна проста; а виж, излиза,

че бирник царски дошел е днеска

и сиромаси - тресе ги треска:

"Не взема само от голо риза,

дете от майка!" - тъй всеки дума.

И ще помислиш, че бие глума:

"Да готвиш толкоз!" О-хо, в главата

почешеш ли се най-на еднъжки,

пари да падат наместо въшки!

И смяташ, мислиш, до механата.

Там, колко щеш,

на вяра пий,

че то поглеж!

Дий...

Дий, воле, дий!



*



..................

Така си мреш,

така сме ний,

така - поглеж!

Дий...

Дий, краста, дий!



П.К.Яворов
Висша степен на смущението - два погледа, срещащи се в ключалката.
Аватар
Phill
eMOTION пристрастен
 
Мнения: 2059
Регистриран на: Сря Ное 21, 2007 11:12 am
Местоположение: София

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот Melisita на Чет Сеп 11, 2008 2:38 pm

Велик автор!
От този стих бях инспирирана, когато публикувах тази моя снимка из фото сайтовете и дълго време бе номер 1 на Фото-култ. :wink:


http://photo-cult.com/showpic.php?aut=Olinka&id=42801
Melisita
Администратор
Администратор
 
Мнения: 19152
Регистриран на: Сря Окт 27, 2004 1:48 pm

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот Phill на Пет Сеп 12, 2008 3:34 pm

Есенно признание





На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятелят, Смъртта...
Любимата - със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна.
Задъхан вик в мълчанието пусто.
Бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън...
Приятелят - различен и еднакъв.
Със свои грижи и със собствен глас.
Но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден...
А пък Смъртта... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да, има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света!
И някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта

Георги Константинов


Съвършенство

Ако умра, разбира се,
в един далечен ден -
и всички подли вируси
ще изпомрат във мен.
И страхове, и зависти
във мен ще се смирят.
И лошите ми навици
най-сетне ще умрат.
Безкрилите съмнения,
подсъдната ми страст
ще бъдат вкаменени
от неочакван мраз.
Мечтата за безсмъртие
ще легне мъртва в мен...
Елате да ме зърнете.
Ще бъда съвършен.


Георги Константинов
Висша степен на смущението - два погледа, срещащи се в ключалката.
Аватар
Phill
eMOTION пристрастен
 
Мнения: 2059
Регистриран на: Сря Ное 21, 2007 11:12 am
Местоположение: София

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот DrAgOnLaDy на Съб Сеп 13, 2008 12:52 am


Христо Смирненски

БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
все тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
все тъй празнично блестят!
Fire in the heart , Storm in my eyes , Raindrops on my skin , Wind in my hair , Poisson on my lips , Just me !Изображение
Аватар
DrAgOnLaDy
eMOTION джуниър
 
Мнения: 26
Регистриран на: Пет Авг 29, 2008 11:24 am
Местоположение: София , България

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот DrAgOnLaDy на Съб Сеп 13, 2008 1:04 am


П. К. Яворов

Градушка

"Една, че две, че три усилни

и паметни години... Боже,

За някой грях ръце всесилни

издигна ти и нас наказа.

Кой ли може

неволя клетнишка изказа,

макар и - вчерашна се дума?

Да беше мор, да беше чума,

че в гроба гърло не гладува,

ни жадува!

А то градушка ни удари,

а то порой ни мътен влече,

слана попари, засух беше -

в земята зърно се опече... "

*
Но мина зима снеговита,

отиде пролет дъждовита -

и знойно лято позлати

до вчера злъчни широти.



Назряла вече тучна нива,

класец натегнал се привежда

и утешителка надежда

при труженик селяк отива.



Затопли радост на сърцето,

усмивка свърне на лицето,

въздишка кротка, пръст до пръст -

ръка неволно прави кръст:



"Да бъде тъй неделя още,

неделя пек и мирно време,

олекне ще и тежко бреме, -

на тежки мъки края дойде".

*
Додето сила има,

селяк без отдих труд се труди...

Почивка - ей я, би-ще зима.

Сега - недремнал и се буди:

петлите първи не пропели,

дори и куче не залае,

на крак е той... - "Катран и върви,

бре мъжо, взе ли от пазаря?" Знае

невеста ранобудна - всичко,

готово е, но пак ще пита,

че утре жетва е; - самичко

сърце си знае как се стяга...

И сърдита

за нещо тя на двора бяга

и пак се връща в килеря,

тършува... "Днеска да намеря

Седмина още - чуеш жено?

- Ти ставай, Ваньо, - лентьо стига!

Небето ето - го червено,

че вече слънцето се дига,

добитъкът те гладен чака".

А Ваньо сънен се прозява

и зад сайванта в полумрака

подал се - Сивчо го задява

с носът си влажен по вратлето.

"Хе ставай! - вика пак бащата

отсреди двора, на колата

затракал нещо, - стига..." Ето

в съседен двор се вдига врява -

там някой люто се ругае.

Наблизко негде чук играе

и наковалнята отпява.

А сутренник повява леко

и звън от хлопки от далеко

донася в село; стадо блее...

На всякъде живот захваща.

И ето вече слънце грее

и на земята огън праща.

*
Преваля пладне. Задух страшен.

И всеки дигне взор уплашен,

с ръкав избрише си челото

и дълго гледа към небето,

а то сивее мъгловито.

И слънцето жълтей сърдито:

От юг бухлат се облак дига

пълзи и вече го настига;

по-доле вирнали главите

и други... Знак е - чуй петлите.

А гъски около реката

защо размахали крилата,

и те са глупи закрещели,

Какво ли са орали, сели?

*
Върни се облако неверен, -

почакай, пакостнико черен,

неделя - две... ела тогази,

страшилище! А облак лази,

ръсте и вий снага космата,

засланя слънце; в небесата

тъмней зловещо... Милост няма!

Ще стане пак беда голяма. -

на завет всичко се прибира,

сърцето трепне, в страх премира,

че горе - дим и адски тътен.

Върхушка, прах... ей свода мътен

продран запалва се - и блясък -

и още - пак, - О Боже!... Трясък

оглася планини, полета -

земя трепери... Град! - парчета -

яйце и орех... Спри... Недей...

Труд кървав, Боже, пожалей!

*
Но свърши. Тихо гръм последен

заглъхва нейде надалече

и вълк на стадо - вихър леден

подгоня облаците вече.

А ето слънцето огряло

тъжовно гледа върволица

от стари, млади и дечица

забързали навън от село;

в калта подпретнали се боси,

глави неволнишки навели,

отиват, - черно зло ги носи

в нивята грозно опустели.

Че там жетварка бясна хала

просо, пшеница, ръж, ечмени -

безрадно, зрели и зелени,

и цвет - надежди е познала...

Fire in the heart , Storm in my eyes , Raindrops on my skin , Wind in my hair , Poisson on my lips , Just me !Изображение
Аватар
DrAgOnLaDy
eMOTION джуниър
 
Мнения: 26
Регистриран на: Пет Авг 29, 2008 11:24 am
Местоположение: София , България

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот DrAgOnLaDy на Съб Сеп 13, 2008 1:07 am


Христо Ботев - Майце си


Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?



Бащино ли съм пропил имане,

тебе ли покрих с дълбоки рани,

та мойта младост, мале, зелена

съхне и вехне люто язвена?!



Весел ме гледат мили другари,

че с тях наедно и аз се смея,

но те не знаят, че аз веч тлея,

че мойта младост слана попари!



Отде да знаят? Приятел нямам

да му разкрия що в душа тая;

кого аз любя и в какво вярвам -

мечти и мисли - от що страдая.



Освен теб, мале, никого нямам,

ти си за мене любов и вяра;

но тука вече не се надявам

тебе да любя: сърце догаря!



Много аз, мале, много мечтаях

щастие, слава да видим двама,

сила усещах - що не желаях?

Но за вси желби приготви яма!



Една сал клета, една остана:

в прегръдки твои мили да падна,

та туй сърце младо, таз душа страдна

да се оплачат тебе горкана...



Баща и сестра и братя мили

аз да прегърна искам без злоба,

пък тогаз нека измръзнат жили,

пък тогаз нека изгния в гроба!
Fire in the heart , Storm in my eyes , Raindrops on my skin , Wind in my hair , Poisson on my lips , Just me !Изображение
Аватар
DrAgOnLaDy
eMOTION джуниър
 
Мнения: 26
Регистриран на: Пет Авг 29, 2008 11:24 am
Местоположение: София , България

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот Искрена на Съб Сеп 13, 2008 1:10 am

Драконче, дай нещо по-малко сърцераздирателно, че ще ме разплачеш след малко... :cry: :hug:

Фил, пуснал си едно от най-любимите ми стихотворения :heart: , ако разровиш темите ще откриеш и мой пост с него... :wink: :bravo:
Аватар
Искрена
eMOTION ангел-пазител
 
Мнения: 15294
Регистриран на: Пет Май 26, 2006 10:48 pm

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот Phill на Пон Сеп 15, 2008 2:54 pm

Документ за раздяла
ми дай.
Документ за раздяла
в нощта, във която ще тръгна.
Документът е прост:
аз не съм те обичала
никога.
Не е вярно, обичаше ти
най-смрачения
ден на живота ми.
Ти обичаше някога
най-пиянската нощ.
Но светът винаги
вечно разделя,
затова намери,
измисли една нощ,
издай документ.
Документ за раздяла издай.
Ще намеря нощта,
във която ще тръгна -
ясна есенна нощ
със пронизваща гибел,
но ти не скърби,
документът е лесен:
аз не съм те обичала
никога.

Иван Пейчев
Висша степен на смущението - два погледа, срещащи се в ключалката.
Аватар
Phill
eMOTION пристрастен
 
Мнения: 2059
Регистриран на: Сря Ное 21, 2007 11:12 am
Местоположение: София

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот Phill на Пон Сеп 15, 2008 3:20 pm

СМЪРТ, СМЪРТЧИЦЕ

На Иван Радоев

Смъртчице любима, смъртчице добра,
вече е към края нашата игра.
Дълго ти ме дебна, дълго аз се крих.
Весело ми беше, хубаво ми беше,
но се уморих.

Често съм те лъгал, мила моя, знам.
Спри на оня ъгъл и ме чакай там.
Няколко лалета ще ти набера,
смъртчице любима и неумолима,
смъртчице добра.

Строго ме следеше твоят поглед чист.
Кротко ти търпеше всеки мой каприз.
Цял живот избирах: подвиг или грях.
И не подозирах дълго ли умирах,
кратко ли живях.

Във реката Лета ти ме изкъпи.
С мраморна целувка очите ми склопи.
С нежните си пръсти косите ми среши.
Хубав запознай ме, весел запознай ме
с другите души.

Смъртчице любима, смъртчице добра,
вече е към края нашата игра.
Ето ме пред тебе - гол, студен, смутен.
Ти не ме оставяй и не ме забравяй,
и мисли за мен.

Цял живот избирах: подвиг или грях.
Дълго ли умирах? Кратко ли живях?
Може би осъден или оправдан -
аз - Иван светецът, аз - Иван светецът
грешникът Иван.

Недялко Йорданов
Висша степен на смущението - два погледа, срещащи се в ключалката.
Аватар
Phill
eMOTION пристрастен
 
Мнения: 2059
Регистриран на: Сря Ное 21, 2007 11:12 am
Местоположение: София

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот Phill на Пон Сеп 15, 2008 11:55 pm

Бъди такъв, какъвто си -
велик, добър, непоносим!
Бъди такъв, какъвто си!

И нито миг не се старай
във чужда роля да навлизаш,
и нито миг друг не играй
и не надявай чужда риза.

А най-голямата и трудна роля
е да играеш себе си в света
и искрено един път да се молиш
не за любов на някого -
на Любовта.

Бъди такъв, какъвто си -
отхвърлен, мразен, гладен, сит-
Бъди такъв, какъвто си!

На този свят със двойно име,
като монета с две страни,
е страшно, ако си душевно зрим
и болката пред всички те боли.

Но въпреки това гол остани
и нека някакъв хлапак
след теб да вика цял живот.
Ще може, вярвай ми, ще може пак
на клон един да светне плод.

Бъди такъв, какъвто си,
неприемлив, нехармоничен, некрасив,
във ярък слънчев ден,
във ден до лудост сив -
бъди такъв, какъвто си!

Ваня Петкова

***

Вятърът прихлопва открехнатата врата,
прозорец се отваря с ръмжене,
от стените се рони варта,
в стаята нахлува звездно жужене.

Две срастнали тополи се огъват
една към друга - като кръст.
Отронени листа целуват
рохкавата бяла пръст.

Късове ниско небе, пришити от светкавица,
хвърлят върху планината пелерина.
Облаците вдигат празнична наздравица,
мъглата облича скалите в коприна.

Пред каменни стрехи и прустове
ехото чука.
реката излиза от старото русло
и по пътеките руква.

Под шумки се крият мъх и трева,
чакат жадното слънце.
В отсенките на хладната гора
блести едно лебдено зрънце.

М.Маринов


***

Ще сляза на земята, вързан на космическата сонда
и вместо приспивателно ще взема чудотворен прах
и ще сънувам хубавици със усмивка на Джоконда,
ще разговарям делово с Христос, и с Буда, и с Аллах.

Защото нужно е да проумея
измежду всички земни думи колко са за мен:
обичам, бия се, владея
или просто "добър ден!"

М.Маринов
Висша степен на смущението - два погледа, срещащи се в ключалката.
Аватар
Phill
eMOTION пристрастен
 
Мнения: 2059
Регистриран на: Сря Ное 21, 2007 11:12 am
Местоположение: София

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот tarkin на Вто Сеп 16, 2008 6:18 am

Яворов

ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя …
Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.
tarkin
eMOTION маниaк
 
Мнения: 4311
Регистриран на: Вто Сеп 04, 2007 11:41 pm

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот Phill на Чет Сеп 18, 2008 1:10 pm

Писмо

Адрес:

Сеньора

Франческа Лаборе

ХУЕСКА





Майко,



Фернандес убит!

Фернандес

зарит в земята!

Фернандес

го няма днес!

Фернандес

лежи в полята

пред стените

на Мадрид.



Той бе толкова добър,

те защо ми го убиха?

И след неговата смърт

боят им нима ще стихне?



Майко, само теб една

мойта скръб да кажа мога.

Знаеш как е през война,

колко са сълзите много. –



Взреш се в нечии очи

и утеха в тях подириш,

ала скръб и там горчи

и сълзи, сълзи напират...



Може би е брат умрел,

може би любим е паднал,

може би един шрапнел

е отнел прекрасна младост.



Може би сега и тя

като мен напразно чака,

ала влажната земя

го държи в прегръдка яка...



Майко, ти не го кори,

че отиде да се бие.

Фернандес бе прав, дори

мисля, че грешиме ние. –



Само той от нас прозре

истина една в живота –

по-добре е да умреш,

вместо да живееш скотски.



Хляб си имахме. Един

бе достатъчен за двама.

Но за бъдещия син

щеше ли да стигне, мамо?



После има друго. То

някак мъчно се разбира.

Тръгват. Бият се. Защо?

Само хлябът ли ги сбира?



Днес погребваха стоте,

дето ги зари блиндажа.

Аз с очите си видех,

но не мога да разкажа



колко странно бе това,

колко чудно бе за мене,

как във нова светлина

бяха хората огрени.



Аз видях, видях за миг

през дъските на ковчега,

през ковчежните дъски

те ръцете си протегат.



Те се сливат в свойта смърт,

във един човек се сливат

и в очите им горят

пламъци на смърт щастлива...



Изведнъж разбрах, че той

все пак трябваше да иде.

Милият, загина в бой

и не ще го вече видя.



Майко, Фернандес убит!

Фернандес го няма, мамо!

Фернандес лежи зарит!

Поплачи за младостта му.



Но пред стария мълчи! –

Тази скръб ще го разнищи.

Скрито нейде поплачи

и не казвай нищо, нищо...



Ако някой разбере,

ако някак той усети,

ти кажи, че сме добре

и очакваме детето.



Ти кажи му: "Долорес

детски приказки се учи.

И те питат с Фернандес

внук ли искаш, или внучка."



Друго да ти пиша, пак

скръб ще бъде, майко моя.

С поздрав: твоя дъщеря

Долорес Мария Гойя.

Вапцаров
Висша степен на смущението - два погледа, срещащи се в ключалката.
Аватар
Phill
eMOTION пристрастен
 
Мнения: 2059
Регистриран на: Сря Ное 21, 2007 11:12 am
Местоположение: София

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот retro girl на Пет Сеп 26, 2008 11:08 pm

Недялко Йорданов

Ваничка

Возят ме днес с мерцедеса по Руски
два бодигарда и всеки с пищов
Гледам отсреща продава закуски
моята първа голяма любов.
Беше момиче с богата фантазия,
пълна отличничка, суперталант
десетокласничка в осма гимназия,
а аз бивш затворник и хулиган
Ваня се казваше,
казвах и Ваничка,
носеше дънки и къси поли
Тя във сърцето остави ми раничка
и тази раничка още боли.
Беше през зимата, срещна ни случая
моето гадже ни запозна
и на тавана след кратко проучване
аз я направих зряла жена.

Ала баща ми го хвана амбиция
как да опази детето от грях
даде адреса му,
дойде милиция
и опандизен отново лежах
Ала баща ми го хвана амбиция
как да опази детето от грях
даде адреса ми, дойде милиция
и опандизен отново лежах

Пишеше стихове моята Ваничка,
доста известна казват била
Тя във сърцето остави ми раничка,
белег от стара любовна стрела.
Ала сега аз се движа по Руски
с два бодигарда и всеки с пищов,
а пък отсреща продава закуски
твоята първа голяма любов
Мисля, да спра ли или да отмина
тази ошмулена жалка жена
Глупава среща след толкоз години.
Аз го познах той дали ме позна
туй е животът, такъв е подбора
този на воля, а друг във хендек
тя поетеса, а аз във затвора
попаднах на хора и станах човек

/2x/:
Хайде здравей и довиждане Ваничка
бързам, защото летя за Париж
дръж хилядарка, и дай една баничка
ресто не искам, задръж го бакшиш!
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение
Аватар
retro girl
eMOTION лудория
 
Мнения: 6905
Регистриран на: Пон Яну 22, 2007 6:50 pm

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот Искрена на Пет Окт 03, 2008 5:10 pm

Тъжно е, но много ми хареса! :bravo:
Аватар
Искрена
eMOTION ангел-пазител
 
Мнения: 15294
Регистриран на: Пет Май 26, 2006 10:48 pm

Re: Стихове незабравими от поети нас любими

Мнениеот Phill на Сря Окт 22, 2008 2:37 pm

Роза Люксембург

Не ще отпуснем мускули железни,
не ще сведеме пак чело,
че времето върти над тъмни бездни
великото си колело.

И върху него точи меч разискрен
гиганта огненочервен,
а в погледа му чист и детски искрен
усмихва се победен ден.

Ала в душите като черен камък
стои изправен спомен скъп —
стои обгърнат в синкав пламък
на вечна, негасима скръб...

Смъртта понякога е твърде жалка,
живота — непосилно груб,
а в черната прощална катафалка
лежи звезда наместо труп.

Пред погледа вулканен стълб се вдига —
вулкан от подвиг и копнеж,
и виждаш: цялата земя не стига
едно сърце да погребеш.

Х. Смирненски
Висша степен на смущението - два погледа, срещащи се в ключалката.
Аватар
Phill
eMOTION пристрастен
 
Мнения: 2059
Регистриран на: Сря Ное 21, 2007 11:12 am
Местоположение: София

ПредишнаСледваща

Назад към Поезия и литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron