Докато пътувах в рейса за стоматолог
проведох странен диалог
със дядо, дето като чудел се какво да прави,
решил в сълзите си да се удави.
Че пиянските сълзи са много и горчиви,
а някой казват и че са лютиви,
зависело от това какво си пил,
та ако за хубавица вземаш всеки крокодил
вероятно жулил си коняче
та затуй тъй зверски ти се плаче.
Та проведох диалог,
или по точно беше монолог
с въпросното до мен другарче,
всъщност обикновенно българско токсично старче,
обрулено, огрухано, омачкано в живота
и успешно сложило си на врата хомота.
Токсично щото беше се опило
и седеше на седалката унило.
стига Пи, му викам,
излез от небитието и стани
добре, излизам, но купи ми там една съвсем последна водка
Битието плаши, човек е нужно малко да се поомотка
тогава става смел, безстрашен рицар
с твърда воля на говедо
и със семпло, но желязно кредо:
-Да пием, нека пием
и мъката безмилостно убием!
Да пием с водни чаши, със стакани
във тигани,
със легени, кофи, всякаква посуда,
да пием, нека гледат ни с почуда,
отгде се взеха тез юнаци, тез ергени,
блазе им на момите запленени ,
от тяхното юначество и сила мъжка,
която всяка чаша гледа да изръшка.
Това сме ние, дъртите ергени
ще ни търпят, дори със сутиени,
дори моми да станем,
а и рокли да надянем,
че и червилце под мустаците да сложим,
на гръд космата силиконец да положим,
и няма да ни гледате сърдити
дори да мязаме на травестити
ще ни търпите, тъй ни учи и Европа,
ако отявлен гей на портата потропа
да те покани на парад
не бива да показваш несъгласие и капка хлад!
Напротив, трябва този педерас,
да то поканиш даже и у вас
да го представиш на децата,
на свекъра , свекървата, тъщата
задължително не бива никак той и за секундичка да разбере
какво е неговото тъжно дередже.
Демек стани тотален лицемер,
и макар веднага да не станеш педераст,
понеже си го нагостил със хляб, солчица и пипер
поне със сигурност ще станеш толераст.
А За Европа това е важно
да направи управлението на държавите продажно
които може, да изкористи,
па ако може даже да изпедерасти,
защото това е начин за контрол
да имаш над душите монопол,
да ги размяташ като изтривалки,
пробутвайки им жалки залъгалки
на шиите им слагайки въже дебело
при това полагайки го толкова умело
та те съвсем, изобщо да не разберат
и да бъдат вързани поне докле умрат.
Та тъй със тия, Лисабонските прокоби
ни направиха перфектните корпоративни роби.
А малкият човек е винаги виновен,
дори като данъкоплатец и да е редовен,
си остава малък и злочест
и няма право даже на протест
а от икономика изобщо той какво разбира,
работният процес не бива никога да спира,
единствено му се полагат чалга и сериали
със жълти вестници, да знае кой, кога окрали,
и освен по европейски да се труди
да не забравя жълтото, цвета на всички луди.
След тоя монолог, дядката така въздъхна,
а на мене ми се щеше да издъхна,
от срам, че го помислих за токсичен дядо
а той излезе със сърце юнашко, младо,
със поглед свеж, макар от водката позамъглен
поне не беше някой комунист- вчервен
и нататъка разбрах, че толкоз с бабата затягали колана
че чак на кръста им се появила рана,
че в старост всичко почва да боли,
а сиренето струва все повече и повече пари,
и колкото да си кадърен и всичко да умееш
било страшно във България да остарееш.
Та единственото дето му оставало,
във винпрома всъщност само се продавало.
След тоя разговор ми стана в рейса тясно
и нещо преболя ме в ляво, че и в дясно,
и в мен загнезди се желание едно,
да съм с куфара пред терминал 1.
