Влюбвала съм се и съм обичала, или поне аз така си мисля, 2 пъти до сега. И двата пъти беше много романтично, необикновено, много лично. Любовта ми към втория човек е все още жива, макар и преминала през какво ли не и малко изменила се

Любовта към първия се превърна в хубаво приятелство.

Винаги съм влагала много емоция и страст, отдавала съм се до край... много съм обичала, много съм ревнувала, създавала съм скандали, че и проблеми
С първия всичко започна когато бях на 15.... Той, както съм писала в доста теми вече тук, живее в Англия. Сега вече, след като всичко е вече минало, си казвам, че е било само лятно увлечение, но май не беше съвсем така... Преди 2 дена намерих разни писма и картички от него и си спомних какво чудо беше... В продължение на 1 година си пишехме имейли през ден-два... Направо полудявах. Беше на толкова километри далеч, а не спирах да мисля за него. Аз нямах интернет тогава и карах майка ми да ми ги принтира на работата си, аз ги четях вкъщи и ходех на зала, за да му отговарям. Учех усилено английски, особено жаргона добре го владеех (бях си купила специален речник с жаргони

) Получавах картички от него по пощата за всякакви поводи...

Когато дойде лятото (както прави всяка година) при леля си всичко стана много набързо.... Изживях какви ли не моменти, случиха ми се какви ли не неща, каквито до тогава не бях си и представяла, че ще ми се случат някога... И всичко само за 1 месец - 1 месец сякаш беше цяла вечност. След това той си тръгна..... по-нещастна не можеше и да бъда...

... 1 месец рев.... ама станах и още по-нещастна когато ми изневери

, което се очакваше, но аз бях влюбена и загубена и не си и бях помисляла, че може да ми се случи нещо подобно... После няколко месеца го мразех естествено!

И до днес продължава да си идва всяко лято... Днес дори го изпращам

Пишем си от време на време, но не като луди, излизаме си, когато е тук... споделяме си за гаджоци и такива неща и всичко е идеално.
Другият случай също е странен... Запознахме се в интернет преди почти 5 години, а утре правим 4 години от както сме заедно

1 година се чудехме как да си признаем, че се харесваме

.... При нас все нещо не е както трябва. Все не можем да се налучкаме - или той е в София, а аз във Варна, или обратното, но не се отказваме един от друг!!! Карали сме се, биели сме се, късали сме, пак сме се обичали...... и един без друг за сега не можем!

Последната година станах малко по-спокойна, не ревнувам, не правя сцени, давам пълна свобода, промених си много и мисленето, но не мисля, че любовта си е отишла и вече не ми пука, просто вече му имам огромно заслужено доверие
