





Bjork {L_WROTE}:Комплексите за външност са лесни - преодоляват се със съзряването, човек си внушава лесно, че дефектът е ефект, че и със сигурното си и самоуверено поведение го внушава и на другите. Като малка имах комплекси за какво ли не - големи и асиметрични гърди (то на кого са симетрични, де, ма аз мислех, че само мойте не са), странен на форма нос, раздалечени предни зъби, дебело дупе.... В пуберитета прекарвах доста време в рев пред огледалото. Овцаааа! Сега се харесвам отвсякъде, че и хората съм убедила, че ставам, даже колежки ми викат, че искали гърди като моите, крака и т.н. (а имам доста кльощави прасци) Даже носа и зъбите си ме кефят, щото няма като мойта втора такваз уникална муцуна и няма и да има!![]()
![]()
Проблем е обаче това, което те гризе отвътре. Като малка, незнайно защо, майка ми ме е учила да отстъпвам и да не влизам в конфликти. Да се потулвам. А мойта природа е друга - иска да се изявява и доста време живях в скатаване и привеждане, обаче в момента, в който осъзнах истинската си природа - край. Дуя се и врякам, но дълбоко вътре нещо ми казва да отстъпя все още и трябва да го боря това гласче. Заради това понякога ме е срам от публични изяви, обаче в същото време сама предизвиквам такива. И лека полека се уча да изразявам себе си без срам и без мисъл какво ще си помислят другите. Даже се радвам да имам комплекси, защото преодоляването на всеки те изпълва с гордост и те кара да се бориш постоянно - не само със света, ами със себе си, което си е най-трудно. Ама аз не обичам лесните неща. Няма ли някаква борба, все едно не живееш. Точно несъвършенствата ме вкарват в кондиция и ми дават енергия и хъс да се развивам. Всъщност точно защото не съм била красавица и отворена от малка вложих толкова усилия в учене и себеизграждане. То направо си е полезно да си грозновата комплексирана пуберка, защото после ти идва дюшеш навика да се бориш с отношението на другите пубери и със страховете си.
Ееех, де да можех и аз да наборя моите сутни комплекси
В действителност и на мен мама ми казва че трябва да отстъпвам, да показвам така че съм по-добрата ... но не го чувствам това
Винаги когато искам да направя нещо, да се изявя по накакъв начин, нещо ме възпира... и просто не мога да се преборя... явно не съм достатъчно силна за да го сторя 
Инчето {L_WROTE}:имала съм коплекси,признавам.
тава бяха най трудните ми години в пубертета и малко след това.моето тяло,малкият бюст и детското лице бяха виновни за тях.любовта ме накара да ги преживея.

Bjork {L_WROTE}:Комплексите за външност са лесни - преодоляват се със съзряването, човек си внушава лесно, че дефектът е ефект, че и със сигурното си и самоуверено поведение го внушава и на другите. Като малка имах комплекси за какво ли не - големи и асиметрични гърди (то на кого са симетрични, де, ма аз мислех, че само мойте не са), странен на форма нос, раздалечени предни зъби, дебело дупе.... В пуберитета прекарвах доста време в рев пред огледалото. Овцаааа! Сега се харесвам отвсякъде, че и хората съм убедила, че ставам, даже колежки ми викат, че искали гърди като моите, крака и т.н. (а имам доста кльощави прасци) Даже носа и зъбите си ме кефят, щото няма като мойта втора такваз уникална муцуна и няма и да има!![]()
![]()
Проблем е обаче това, което те гризе отвътре. Като малка, незнайно защо, майка ми ме е учила да отстъпвам и да не влизам в конфликти. Да се потулвам. А мойта природа е друга - иска да се изявява и доста време живях в скатаване и привеждане, обаче в момента, в който осъзнах истинската си природа - край. Дуя се и врякам, но дълбоко вътре нещо ми казва да отстъпя все още и трябва да го боря това гласче. Заради това понякога ме е срам от публични изяви, обаче в същото време сама предизвиквам такива. И лека полека се уча да изразявам себе си без срам и без мисъл какво ще си помислят другите. Даже се радвам да имам комплекси, защото преодоляването на всеки те изпълва с гордост и те кара да се бориш постоянно - не само със света, ами със себе си, което си е най-трудно. Ама аз не обичам лесните неща. Няма ли някаква борба, все едно не живееш. Точно несъвършенствата ме вкарват в кондиция и ми дават енергия и хъс да се развивам. Всъщност точно защото не съм била красавица и отворена от малка вложих толкова усилия в учене и себеизграждане. То направо си е полезно да си грозновата комплексирана пуберка, защото после ти идва дюшеш навика да се бориш с отношението на другите пубери и със страховете си.





darker {L_WROTE}:Bjork {L_WROTE}:Комплексите за външност са лесни - преодоляват се със съзряването, човек си внушава лесно, че дефектът е ефект, че и със сигурното си и самоуверено поведение го внушава и на другите. Като малка имах комплекси за какво ли не - големи и асиметрични гърди (то на кого са симетрични, де, ма аз мислех, че само мойте не са), странен на форма нос, раздалечени предни зъби, дебело дупе.... В пуберитета прекарвах доста време в рев пред огледалото. Овцаааа! Сега се харесвам отвсякъде, че и хората съм убедила, че ставам, даже колежки ми викат, че искали гърди като моите, крака и т.н. (а имам доста кльощави прасци) Даже носа и зъбите си ме кефят, щото няма като мойта втора такваз уникална муцуна и няма и да има!![]()
![]()
Проблем е обаче това, което те гризе отвътре. Като малка, незнайно защо, майка ми ме е учила да отстъпвам и да не влизам в конфликти. Да се потулвам. А мойта природа е друга - иска да се изявява и доста време живях в скатаване и привеждане, обаче в момента, в който осъзнах истинската си природа - край. Дуя се и врякам, но дълбоко вътре нещо ми казва да отстъпя все още и трябва да го боря това гласче. Заради това понякога ме е срам от публични изяви, обаче в същото време сама предизвиквам такива. И лека полека се уча да изразявам себе си без срам и без мисъл какво ще си помислят другите. Даже се радвам да имам комплекси, защото преодоляването на всеки те изпълва с гордост и те кара да се бориш постоянно - не само със света, ами със себе си, което си е най-трудно. Ама аз не обичам лесните неща. Няма ли някаква борба, все едно не живееш. Точно несъвършенствата ме вкарват в кондиция и ми дават енергия и хъс да се развивам. Всъщност точно защото не съм била красавица и отворена от малка вложих толкова усилия в учене и себеизграждане. То направо си е полезно да си грозновата комплексирана пуберка, защото после ти идва дюшеш навика да се бориш с отношението на другите пубери и със страховете си.
Евала!
Всички си имаме по някой и друг комплекс. Според мен има два вида хора - които се прекършват пред комплексите и такива, които ги побеждават и обръщат в своя полза.
ДА НАПРАВИМ ОТ ДЕФЕКТА ЕФЕКТ 
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта