kokerka {L_WROTE}:Оххх, дълго се чудих дали да се понамеся в темата, ама ей ме на, пак досаждам.....
Та, последния ми начин за излизане от депресията е едно много симпатично момченце, което само като започне да ми говори (каквото и да е) просто забравям за всичко, и така прихвам да се смея, че не мога да спра с минути.....Лична препоръка от мен: Намерете си по една такава душица, която да няма нищо друго освен приятелски чувства към вас, но да може така да ви разсмива, няма по-добър начин, признавам си, поне аз не съм намерила такъв досега

П.П. И си мислете само за хубави неща, само те остават в спомените
Ох, депресия...Каква сложна дума само.
И аз преди пусках рок, лягах на леглото и гледах в тавана...
Или пък сядах да пиша писмо на някоя приятелка и си изливах тъгата на листа, или хващах китарата и почвах да дрънкам нещо.
Е, това време отмина.
Наскоро се питах как да превъзмогна депресията, която ме е обхванала. Тъгата, когато любимите ти хора за момента не са при теб...Преди година излязох от това положение точно с това, което правя в момента. Влязох в първия си форум, започнах да пиша...
Сега понякога и нетът не помага, особено когато всичко е фалш...или почти всичко.
:worried:
До преди няколко дни обмислях дали да не пропуша, но и това няма да ми помогне, така че май ключовите думички са "спри да се глезиш и се стегни"...
Лесно е да се каже, трудно да се направи, особено когато ти се струпат повече проблеми на главата, отколкото можеш да понесеш...И когато има неща, които не можеш да промениш, колкото и да искаш, а те боли от тях...
Наскоро един приятел ми каза "Пожелавам ти да бъдеш много, много силна"...Е, това май ме накара да се стегна и да се оттърся от депресията. Нищо, че стоя пак до никое време пред компютъра и не ми се спи, знам, че това е само временно явление.
Е, рецептата при мене не е нито метъл, нито цигари, нито алкохол...
А просто приятели, точно както казва Коки.
И аз си намерих един такъв човек, сродна душичка, само че е малко трудно да го поискаш "само за приятел", ако и той не мисли същото.Е, с него минах и през фаза "търсене на нещо повече", всичко се изясни и сега сме много близки приятели.
Не е вярно, че нетът е само виртуална и измамна реалност. Защото аз направих част от нет-приятелствата си в реални.
Много се разписах,...хайде да спра дотук.
Животът е кратък, повярвайте ми, не е нужно да видите някой, на когото дните са преброени, за да си го спомните!Просто го осъзнайте и живейте СЕГА...
Та..., за каква депресия говорехте?
