РАЗСЕКРЕТЕНИ ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА

Всичко що е свързано с Неидентифицираните Летящи Обекти и не само с тях, но и с извънземната форма на живот.

РАЗСЕКРЕТЕНИ ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА

Мнениеот inkognito_f на Вто Сеп 12, 2006 12:03 am

РАЗСЕКРЕТЕНИ ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА

Разсекретените документи на Пентагона и ВВС, свидетелстват за подмолното отношение на американските власти по отнощение на НЛО. Още през септември 1951 г. е издаден секретен документ "JA- NAP-146b" за мерките за предотвратявне на въораженно нападение над САЩ от неизвестни подводници , военни кораби, НЛО и самолети. През март 1954 г. документа "JA- NAP-146" бил преиздаден с индекс "с". В него имало указание, че данните за неизвестните обекти, включително НЛО, трябвало да се предават като съобщения от първостепенна важност и ако тези наблюдения касаят въздушното пространство в началото на документа задължително трябвало да има условното убозначение "CIR- VIS". В този документ са давал пример за предаване по радиотелеграфа отнасящо се за НЛО - : "MERINT 5125 14 230. Неопознат летящ обект на височина 16 000 фута , форма кръгла , диаметър 80 фута. Видимост неограчена. 211 513 Джонс ". От 1954 г. пилотите на гражданските авиолинии също е трябвало да дават сведения за набюдавани от тях НЛО.През март 1966 г. бил изданден петия вариянт на "JA- NAP-146" с индекс "е".

Също така бил издаден секретен документ със специални инструкции за НЛО. Първата от тях била "AFR 200-2", съгласно която изследованията на НЛО се съсредоточвали в 4602-а ескадрила, имаща свои представители във всички авиобази. Даже на висшите офицери на ВВС се забранявало да питат тези организации за каквито и да сведения относно НЛО. Едновременно с това всички подразделения на ВВС трябвало да съкратят до минимум количеството сведения за НЛО, и да давет грешни съобщения за това пред обществото.През август 1954 г. "AFR-200-2" била переиздадена, и в нея допълнително било указано, че интерес на ВВС представляват и следните аспекти: възможна опасност САЩ; определяне техническите характеристики на тези обекти. Инструкцията "AFR.-200-2" през септември 1959 г. била заменена с "АFR-80-17"под заглавие "Операции и действия на НЛО". През всички командири на авиобази трябвало да създадат пунктове за наблюдения на НЛО. В инструкциите на ВМС САЩ "OPNAV 94-р-3" , издадена през юли1959 г., капитаните на търговските и риболовните кораби също трябва да дават сведения по радиото с кодови букви "MERINT" за приближаване към Америка на неизвестни ракети, НЛО, кораби , подводници и самолети, а в допълнение към инструкцията били поместени изображения дискообразни и продълговати НЛО обекти. През 1952 г. Труман с издал заповет да се открива огън по неопознатите обекти, които се появявят над територията на САЩ и откажат да се приземят.

През май 1955 тази заповед била отменена , и новия командващ ПВО на САЩ генерал Ремей на съвещание заявил на летците : "Бъдете много внимателни при срещите с НЛО, но никога не стреляйте по тях". В 1959 г. върховния главнокомандващ Въоръженните сили на НАТО американския генерал Норстет издал заповед внимателно да се следи за НЛО, по возможност да се снима и да се предаде радиотелеграма. През1963 г. командването на ВВС дало указания всички екипажи на самолети да преследоват НЛО, но да откриват огън само в случай на враждебни действия от тяхна страна. Колко ли още документи има свързани с НЛО за които ние даже не подозираме ?!


Изображение

източник - http://free.hit.bg/
Аватар
inkognito_f
eMOTION фен
 
Мнения: 354
Регистриран на: Съб Сеп 09, 2006 1:41 pm
Местоположение: Sofiq

Re: РАЗСЕКРЕТЕНИ ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА

Мнениеот Enermax на Вто Юли 14, 2009 5:38 pm

НЛО – “Маджестик 12”

Според много уфолози секретната група от дълги години поддържа контакт с извънземни.


Оттук нататък ще се занимаем с истинската мистерия около НЛО. Ще ви запознаем със случаи и места, които са емблематични за модерния свят – Розуел, Зона 51 и много други. Ще се опитаме да хвърлим яснота върху може би най-важния въпрос, който касае милиони хора по света – имало ли е преди и има ли и в момента места на нашата планета, където малцина просветени жители на Земята се срещат с представители на извънземна раса, както и дали американските тайни служби и армията крият доказателства за съществуването на извънземен интелект.

Създаването на “Маджестик 12”

Както споменахме и в миналата част на нашата поредица, “Проект Синята книга” завършва с издаването на доклада “Кондън”, в който се заключава, че “в наблюденията на НЛО няма нищо паранормално”. Много хипотези на любители на конспирациите обаче придават съвсем друго значение на “Синята книга”. Според тях целта на проекта до голяма степен е била да събира информация за случаи с НЛО и впоследствие да дезинформира обществеността и да отвлича вниманието от истинските изследователи – малцината просветени от “Маджестик 12”.“Маджестик 12” (още и MJ12) е кодовото наименование на тайния комитет от учени, военни и представители на американското правителство, които са имали достъп до най-секретната информация, свързана с извънземните.

Според най-разпространената теория групата е създадена по идея на Джеймс Форестал – държавния секретар по времето на Хари Труман – в края на 1947 г. или малко след падането на космическия кораб в пустинята край Розуел, Ню Мексико. Според много любители на конспирациите целта на Форестал била да събере екип от експерти, които бързо да установят какво точно се е случило край Розуел и впоследствие да обявят своите заключения пред американския народ. Но това, естествено, не се случва. Влиянието, което новосформираният таен екип си спечелва с информацията, която получава, започва да плаши много създателя на проекта Форестал. Обвита в мистерии е и нелепата и преждевреманна смърт на самия Форестал, който през 1949 г. загива при доста странни обстоятелства, след като се хвърля от прозореца на болничната си стая.

Най-разпространената теория за първоначалния състав на “Маджестик 12” е, че групата се е формирала от шестима учени и шестима високопоставени военни. Съвсем не е случаен фактът, че трима от военните – Соуърс, Ванденберг и Хиленкотър, впоследствие стават и първите трима диркетори на ЦРУ.

Светът научава за проекта

Въпреки доброто желание на Форестал да създаде отговорна пред обществото комисия, която да информира хората за НЛО, MJ12 бързо се превръща в тайна организация, чиято единствена цел е да дезинформира. Комисията действа толкова внимателно и тихо, че светът дори и не подозира за нейното съществуване. Поне не и до средата на 80-те години. Тогава един по един започват да се появяват документи, за които се твърди,че са част от архивите на тайната група. Публикуват се в пресата писма и доклади, които носят подписите на президентите Айзенхауер и Картър, включително и няколко листа, за които се твърди, че скиците по тях са дело не на кой да е, а на Алберт Айнщайн, който е бил сътрудник по проекта почти до своята смърт през 1955 г.

За десетките, дори стотици документи, свързани с “Маджестик 12”, които светът получава от средата на 80-те та чак до 1997 г. (когато за последен път е публикуван подобен документ), не може да се твърди, че са автентични. Американските официални власти съвсем естествено категоризират тези документи като фалшификати.

Най-сериозното доказателство за съществуването на MJ12 светът получава от интервюто на инженер Робърт Лазар. През 1989 г. Лазар обяснява пред камерите, че е бил част от проект на “Маджестик 12”, свързан с техническото подсигуряване на полет, осъществен от американски военни пилоти на борда на летяща чиния. Лазар твърди, че от дълги години MJ12 разполага с извънземна технология и че правят всяко денонощие поне по 6 часа експериментални полети с чуждопланетни кораби. Инженерът добавя, че е работил в свръхсекретната Зона 51, но не е имал никаква възможност да се запознае дори и с част от другите проекти, по които се е работело в базата.

Мистерията “Акуариус”

Ако наистина съществува, създаденият през 1953 г. по заповед на президента Дуайт Айзенхауер проект “Акуариус” е може би най-важното изследване в историята на човечеството. Направен обществено достояние през 1980 г., публикуваният доклад за проекта е наречен от американските власти “фалшификат, чиято цел е да дискредитира военните и правителството”. Дори и да не е верен, докладът за “Акуариус” е може би най-популярният документ, свързан с НЛО, тъй като “тайните”, които той разбулва, после намират приложение в стотици книги, филми и сериали. Накратко казано, проектът е действал под дебелата сянка на “Синята книга” и достъп до информация от него имали само членовете на “Маджестик 12”. Проектът “Акуариус” бил разделен на няколко подпроекта:

Проект Бандо – започнат през 1949 г., неговата цел била да събира и анализира данни от извънземни посетители и от телата на загинали в катастрофа извънземни. Проектът бил съсредоточен върху изследването на Е.B.E. (extraterrestrial biological entity – извънземно биологическо същество). Проектът бил прекратен през 1974 г., след като учените събрали доста ценна информация за еволюцията на човека.

Проект Сигма – създаден през 1954 г. като част от проекта “Глийм”, от 1976 г. – самостоятелен проект. Целта му е била осъществяването на контакт с извънземни и начало на общуването с тях. През 1959 г. проектът бележи успех, след като се създава макар и примитивна форма на комуникация с извънземните. В документите е описана подробно нарочна среща на 25 април 1964 г. между офицер от ВВС и двама извънземни посетители в пустинята на Ню Мексико.

Проект Сноубърд – започнат през 1972 г. Целта му била да се лети с поправен след катастрофа извънземен космически кораб. Проектът все още продължава в пустинята Невада.

Проект Паунс – създаден през 1968 г. с цел да се съберат и анализират познанията на извънземните за космическата технология. Проектът все още е действащ.

Колкото и в сферата на теориите на конспирацията да звучат тезите за наличието на групировката “Маджестик 12”, не трябва да отричаме, че под една или друга форма тя вече е част от фолклора на XX и XXI век. И дори и да не вярваме в теориите, че MJ12 поддържат постоянен контакт с извънземните форми на разум, няма да е лошо наистина да разберем какво точно знае онази отбрана и просветена в тайните за НЛО част от човечеството.
"Bonum initium est dimidium facti"
Аватар
Enermax
eMOTION зарибен
 
Мнения: 177
Регистриран на: Вто Май 12, 2009 5:57 pm

Re: РАЗСЕКРЕТЕНИ ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА

Мнениеот Enermax на Вто Юли 14, 2009 5:40 pm

НЛО – Проектът “Синята книга”

В продължение на близо 18 години американските ВВС записват над 12 500 случая на срещи със странни обекти.

Първите “емпирични” данни, които несъздадената още наука “набира”, са от края на 40-те години и най-вече началото на 50-те от свидетелски разкази на жители на Съединените щати. Не е случаен и фактът, че един от пионерите на уфологията – професор Джоузеф Алън Хайнек, в продължение на дълги години е бил част от най-големия проект на американските военно-въздушни сили (ВВС), посветен на контакта между човек и извънземен разум. Той носи името проект “Синята книга” и е стартиран от Пентагона през 1952 г. Правителството издава декрет за неговото закриване през декември 1969 г., а всички разследвания се прекратяват през следващата 1970 г. Въпреки твърденията на военните, че са разсекретили почти всичко по проекта, не са малко любителите на конспирации, според които американското правителство и тайните служби пазят в тайна най-ценните заключения на проекта.

Целите на “Синята книга”

Въпреки логичните предположения, че американските ВВС са спестили част от най-ценната информация, добита от проекта, разсекретените масиви дават достатъчно информация за целта на създаването и начина на функциониране на “Синята книга”. Още в самото начало военни и учени си поставят две цели: да разберат дали НЛО представляват опасност за националната сигурност на САЩ и научно да систематизират всички данни и доклади за наблюдения на странни светлини и създания.

След повече от 18 години съществуване най-изненадващо проектът завършва с издаването на доклада “Кондън”, в който се заключава, че “в наблюденията на НЛО няма нищо паранормално”, и се нарежда всяка дейност по “Синята книга” да бъде прекратена в рамките на един месец. Колкото и странно да звучи, докладът “Кондън” от декември 1969 г. е и последното официално становище на американските ВВС относно НЛО.

След края на проекта и разсекретяването на “цялата информация по него” разбираме, че в продължение на тези 18 години от 1952 до 1970 г. са били докладвани и разследвани точно 12 618 случая на наблюдение на НЛО, като според официалното заключение по-голямата част от тях били или “грешно възприети природни феномени” (облаци, звезди и т.н.), или наблюдения на светлини от пътнически и военни самолети, метеорологични балони и др. От всички над 12 618 случая едва 6%, или точно 701 фигурират като “необясними” и за чието разясняване е “необходима допълнителна информация”. Въпреки официалното становище, че няма нищо паранормално в наблюденията на НЛО и твърденията, че проектът е приключен, много хора възприемат проекта по-скоро като опит за прикриване на информация за съществуването на НЛО, колкото като опит да бъде намерено обяснение за феномена. Затова не са малко и конспиративните теории, според които “Синята книга” далеч не е затворена страница за американските ВВС, а напротив – работата по проекта продължава и до ден днешен.

Светлините над Лъбък

Първият случай на наблюдение на НЛО, който намира място в проекта “Синята книга”, е и един от най-популярните в историята. Причината до голяма степен се крие и в надеждността, която вдъхват свидетелите на феномена.

Малко след 9 часа вечерта преподавателят по геология в Техническия университет в Тексас доктор Робинсън разговаря в задния двор на собствения си дом със своите колеги от университета в Тексас доктор Оберг (инженер-химик) и професор Дъкър (декан на факултета по петролно инженерство). В специалния доклад по случая в “Синята книга” можем да прочетем следното описание на последвалите събития. “Нощта е ясна и студена. Както стоят и разговарят, тримата мъже виждат група светлини, летящи под формата на буквата “V”, които се носят безшумно в нощното небе. В следващите няколко секунди учените, благодарение на своите познания, успяват приблизително да изчислят скоростта и странния начин на придвижване на светлините, преди те да изчезнат от погледите им. След като на следващия ден отиват до местното управление на полетите и разбират, че не е имало никакви полети, тримата учени решават да докладват за случая. В следващите няколко месеца доктор Робинсън постоянно кани свои колеги от университета в Тексас, като учените наблюдават в месеците от август до ноември 1951 г. цели 12 подобни “полета” на светлини в нощното небе, като на няколко пъти успяват и да заснемат НЛО-тата. Най-добрите снимки обаче са дело на 18-годишния фотограф любител Карл Харт, който на 30 август прави и най-хубавите и точни снимки на летящите светлини, които влизат и в масивите на “Синята книга”.

Официалното разследване

Въпреки че случаят в Лъбък, Тексас, е първият, описан в “Синята книга”, времето на неговото случване, както и започналото разследване предхожда раждането на “Синята книга”. Тук е времето да споменем, че този 18-годишен проект за изследване на феномена НЛО има свои предтечи. В края на 1947 г. военновъздушните сили на САЩ организират проекта "Знак" с цел разследване на многото съобщения за наблюдавани НЛО. През 1948 г. той отстъпва място на друг проект - "Недоволство", който през 1952 г. вече е наследен от “Синята книга”. Разследването, проведено от представителя на проект “Недоволство”, се състои в проверяване на свидетелите, като в заключението е написано, че и фотографът, и учените “изглеждат надеждни”, а в “показанията им не се откриват дупки”. Въпреки това официално заключение по случая липсва, тъй като “Светлините над Лъбък” попадат сред тези 6% от случаите, описани в “Синята книга”, които официално са оставени отворени за доразследване. Единственото обяснение, което представителите на ВВС предлагат, но свидетелите категорично отхвърлят, е тези светлини да са били отраженията на ято птици. Според инженерите свидетели самото придвижване, както и скоростта на завиване и наклонът при полета категорично говорят срещу предложената от изследователите от проекта “Недоволство” хипотеза за птиците.

Близо 50 години след появяването на “Светлините над Лъбък” официално становище по въпроса дали става дума за НЛО феномен или за зрителна измама няма. Или поне няма такава в обнародваната част от “Синята книга” – най-обширното официално разследване, което американските военни правят по феномена НЛО.
"Bonum initium est dimidium facti"
Аватар
Enermax
eMOTION зарибен
 
Мнения: 177
Регистриран на: Вто Май 12, 2009 5:57 pm

Re: РАЗСЕКРЕТЕНИ ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА

Мнениеот Enermax на Вто Юли 14, 2009 5:43 pm

НЛО – Уфологията като наука

Първите сериозни изследователи на НЛО са били сред най-уважаваните астрономи.

Както ви разказахме и в предишната част от нашата поредица, средата на XX век бележи раждането на феномена Близки срещи от трети вид. Въпреки че данни за контакт между хора и извънземни пришълци могат да се потърсят дори и в най-древната история на човечеството (теорията за палеоконтакта), през 60-те и 70-те години на изминалото столетие вестникарските истории за отвлечени в НЛО-та земни жители са всекидневие. Не е случаен и фактът, че науката, която се занимава сериозно с НЛО – уфологията (кръстена на английската абревиатура за НЛО – UFO или Unidentified Flying Object) разграничава няколко вида наблюдение на НЛО.

Основоположникът на уфологията

Много пъти досега, по различни поводи, сме споменавали името на Ерих фон Деникен – швейцарския писател, самопровъзгласил се за учен, чиито десетки книги “разкриват” най-големите световни конспирации за палеоконтакта и посещенията на извънземен интелект на нашата планета. Заради странния и произволен подбор на факти в защита на своите понякога доста налудничави теории Ерих фон Деникен за съжаление успява да лепне голямо черно петно на науката, в чиито редици и сам той се зачислява – уфологията.

За разлика от Деникен обаче научният свят е признал за безспорен авторитет в областта на научното изследване на паранормалните явления професор Джоузеф Алън Хайнек – астроном, работил 22 години по едни от най-тайните и мащабни проекти на американските военни, свързани с НЛО. Именно по време на 17-те години, в които е част от “Проект Синя книга” (за който ще ви разкажем в следващата част на поредицата), професор Хайнек събира достатъчно доказателства не само за да изгради основите на уфологията, но и да промени своите собствени възгледи – от заклет скептик Хайнек се превръща в един от най-горещите защитници на теорията за съществуването на извънземен разум, който влиза в контакт с жителите на нашата планета.

Трите вида контакт

През 1972 г., три години след като напуска “Проект Синя книга”, професор Хайнек издава “Опитът НЛО – Научно разследване”, където за първи път публикува своите три категории за контакт между човек и извънземен интелект.

Близка среща от първи вид професорът определя като: “Наблюдение на един или няколко неидентифицирани летящи обекта като: летящи чинии, странни светлини или въздушни обекти, които не могат да бъдат съпоставени с човешките технологии”.

Близка среща от втори вид Хайнек определя като: “Наблюдение на НЛО и получили се вследствие на това аномалии като: изгаряния по кожата или радиация при хората; временна парализа на хора и животни; нанасяне на поражения по земната покривка; сериозен уплах у животни; повреда в нормалната работа на двигатели и тв или радиоприемници; чувство за изгубено време у човек

– бяло петно в паметта при среща с извънземни.

Безспорно обаче най-голям интерес представляват явленията, описани от професор Хайнек под името Близки срещи от трети вид. Колкото и странно да звучи, самият учен не е вярвал безрезервно във вероятността този тип контакт да съществува реално. Въпреки това, както самият той пише, няма как да не го включи в научната си студия, най-малкото защото в доста голям процент от случаите, които е разследвал, хората са твърдели, че са осъществили наблюдение не само с “летящата чиния”, но и с нейния екипаж. Въпреки това никъде в книгата си от 1972 г. професор Хайнек не нарича екипажа “извънземни”, а ги определя като “форма на живот”.

Развитие на идеите на Хайнек

Заради сериозното реноме, което притежава сред учените, идеите на професор Джоузеф Алън Хайнек се приемат сравнително лесно и от най-тесногръдите учени. За отворените към мистериите астрономи неговите книги пък буквално разкриват цяла нова Вселена за изследване през 70-те години. Едни от най-запалените последователи на проф. Хайнек са Тед Блохер и Бъд Хопкинс, сами по себе си имена, спечелили си уважението на строгия научен свят.

Именно те двамата хващат идеята на Хопкинс за близки срещи от трети вид и я доразвиват на базата на своите собствени изследвания. Така те достигат до няколко категории на близки срещи от трети вид. Най-интересна безспорно е седмата категория, която те определят като Близки срещи от четвърти вид – отвличане на хора на борда на извънземния кораб.

Близки срещи от четвърти вид

Близките срещи от четвърти вид (ако можем условно така да ги наречем, въпреки че те са подкатегория на Близки срещи от трети вид) сами по себе си се делят на няколко подкатегории. Тук поради тоталната липса на каквито и да са доказателства сериозните уфолози като Хайнек, Блохер, Хопкинс и Джером Кларк трудно приемат “изследователските заключения” на своите по-млади колеги, които определят няколко типа Близки срещи от четвърти вид:

Категория A – Извънземните отвличат хора на борда на своя космически кораб с цел изследване на биологичните, физиологичните и психичните особености на дадения индивид. При тези изследвания на човешките същества вероятно извънземните същества действат избирателно, според интелигентността и духовното равнище на отвлечения индивид: При ниско и средно интелигентни хора се извършват главно физиологични изследвания, докато при високо интелигентните се извършва извличане на информация от паметта със специален скенер, след което мозъкът на отвлечения се препрограмира, като се прибавя нова закодирана информация.

Категория B – При нея е характерно oтвличане на хора с цел създаване на квазичовешки хибриден вид с по-големи възможности. При тези случаи се отвличат на борда на НЛО главно млади мъже и жени на възраст между 18 и 30 години, като трябва да са физически здрави и без болести. На борда на НЛО извънземните действат избирателно според пола. От младите жени обикновено през коремната област чрез пункция се изважда яйцеклетка, която се опложда ин витро с мъжка семенна клетка на извънземен, след което отново се вкарва в женския организъм. След период от няколко месеца жената отново бива отвлечена и плодът се изважда.

При отвлечените мъже обикновено се извършва принудително сношение с извънземна жена на борда на НЛО. То е принудително, но не в смисъл, който ние разбираме, а чрез някакъв вид хипноза, при който мъжът е в състояние да мисли, но не може да се откаже от половия акт. Родените от този акт бебета се отглеждат от извънземните в специално пригодени техни бази. Характерно за този тип отвличания е, че той се практикува от извънземни, които са генетично близки до човешкия вид и външно приличат на хората. В противен случай плодът не би оцелял.

Категория C – Отвличане с цел да се види възможността на даден индивид да понесе полет с НЛО в пространството на по-близки или на по-далечни разстояния. При полетите на по-далечни разстояния се подбират по-млади хора, които са в добро физическо състояние. Извършените пробни полети са както около Земята, така и до някои космически бази на извънземните. Рядко са се правели отвличания с такава цел, но все повече зачестяват в края на двадесети и началото на двадесет и първи век.

Категория D – Отвличане с цел проследяване на възможността даден човек да понесе полет с НЛО във времето през времеви континиум. Тук жертвата на отвличане понякога е връщана назад в своя живот, за да видят реакциите й.

Категория E – Провеждане на разговори с космически конструктори и изследователи, а също и със средно интелигентни хора до борда на приземил се НЛО с цел проследяване на възможността на тези хора да възприемат присъствието и съществуването на високоразвити цивилизации. Този тип отвличания уфолозите си обясняват като подготовка на човешката раса за среща с цивилизацията на извънземните.

Категория F – Осъществяване на телепатичен контакт от борда на НЛО със земни деца и юноши. Известно е, че телепатичните възможности на децата са по-добри от тези на възрастните поради чистотата на подсъзнанието им. При контакти от такъв характер са известни фрапиращи за земните лекари случаи, при които извънземни са излекували неизлечимо болни за земната медицина деца.

Колкото и налудничаво и фантастично да звучи посоченото деление на категории, все пак това е доказателство, че уфологията е една от най-динамично развиващите се науки в момента.

В следващата част на поредицата ни ще ви разкажем за първия “научен документ” или по-скоро сериозно “научно изследване” по темата НЛО. Става дума за “Проект Синя книга” на американските ВВС, съществувал в периода 1952-1970 г.
"Bonum initium est dimidium facti"
Аватар
Enermax
eMOTION зарибен
 
Мнения: 177
Регистриран на: Вто Май 12, 2009 5:57 pm

Re: РАЗСЕКРЕТЕНИ ДОКУМЕНТИ НА ПЕНТАГОНА

Мнениеот Enermax на Вто Юли 14, 2009 5:47 pm

НЛО - Близки срещи от трети вид.

Учените не могат нито да докажат, нито да отрекат вероятността за контакт между извънземни и хора.

В предишната част от поредицата ви разказахме за “Случаят Кенет Арнолд” – официално “първият необясним случай на наблюдение на НЛО” според аналите на американското разузнаване. Днес ще се върнем доста назад във времето – още в най-дълбока древност, за да се опитаме да си разясним дали другият масов феномен, свързан с НЛО, освен наблюдението на летящи чинии, а именно контактът извънземен-човек, може да бъде квалифициран като нещо повече от измислица.

Какво казва науката?

По разбираеми причини това, което винаги е завладявало най-силно общественото внимание, са свидетелските показания на очевидците, които твърдят, че са имали срещи с чуждоземни пришълци. Историята доказва, че сякаш не е никак трудно за хората да съчинят истории за гротескни хуманоиди със сива кожа, които отвличат жителите на Земята и правят странни неща с телата им във вътрешността на своите летящи чинии.

Така можем да си обясним многобройните съобщения за отвличания на хора от извънземни.

Засега обаче в подкрепа на тези, които твърдят, че са били на борда на НЛО, могат да се приведат само косвени доказателства. Такива факти, които не се отличават съществено от съвместимите с хипотезите разновидности, варират от неизяснени белези по телата на похитените до образци от данни, които се оказва, че не могат да бъдат обяснени нито като случайни, нито чрез културно влияние. Малцина добре осведомени изследователи, уфолози или психиатри се съмняват, че феноменът на похищението е загадка и не биха искали да спорят, че наличните до този момент доказателства са достатъчни за нещо повече от това да се поддържа въпросът открит.

Отвличанията са само разновидност на една група съобщения, които покойният астроном и уфолог Дж. Алън Хайнек нарича “близки срещи от третия вид”.

За пръв път такива съобщения са били описани в пресата в самото начало на съвременната епоха на НЛО – през лятото на 1947 г. Най-накрая се наложило те да бъдат приети неохотно от изследователите, които, макар и благоразположени към хипотезата за чуждоземни посещения, се чувствали смутени от тези фантастични, дори абсурдно звучащи описания. С течение на времето станало ясно, че в по-голямата си част свидетелите на срещи с хуманоиди не се различавали от свидетелите на далечни нощни светлини или на летящи дискове през деня. Така че на пръв поглед нямало никаква причина първите да се възприемат по-несериозно от последните.

Освен това хиляди свидетели, от автобусни шофьори до ядрени физици, твърдели настоятелно, че “летящите чинии”, които видели, изглеждали като космически кораби, че техническите им характеристики показвали една технология, далеч по-напреднала от всичко познато на Земята, и че имали прозорци, през които някой, който се намира вътре, да може да гледа. Накратко, ако можеше да се вярва на казаното, това са били извънземни космически кораби с пришълци.

И какво представляват тези пришълци? В съобщенията, приети от изследователите за достоверни, на практика те, без изключение, имали вид на хуманоиди – както несъмнено би трябвало да изглеждат едни интелигентни извънземни.

Това заключение е споделяно както от анти-, така и от про-НЛО настроени учени. Например скептикът Дж. Л. Касти пише: “Билатерализмът и наличието на нервни възли откъм предната страна на тялото и близо до основните сетивни органи са съществени характеристики на интелигентните създания в конвергентната еволюционна схема на живите същества... Човек се изравнява с един изкуствен интелект, чийто физически форми биха могли и да бъдат удивително човешки.”

Развивайки подобни разсъждения, но много по-детайлно, застъпникът на същите идеи Майкъл Д. Суордс твърди, че в контекста на съвременната астрономическа наука и еволюционна теория хипотезата на уфолозите за извънземните, включително и съобщенията на свидетели за хуманоиди, е “абсолютно защитима и научно респектираща”.

Теорията за палеоконтакта

Скептично настроените към близки срещи от трети вид учени не могат, въпреки желанието си, да дадат научно обосновано доказателство за невъзможността за осъществяване на подобен тип контакт. Същото обаче важи с пълна сила и за защитниците на теорията, че извънземните влизат или са влизали в контакт с хората. Въпреки липсата на безспорно научно доказателство любителите на мистерии привеждат като най-сигурен и стойностен аргумент няколко древни загадки, за които вече сме ви разказвали в предишни части на поредицата. Във всички тези случаи става дума за посещения на извънземна раса при хората в най-дълбока древност – т.нар. палеоконтакт, по време на който недоразвитите жители на Земята са получавали ценна и много полезна информация както за самите себе си, така и за цялата Вселена.

Най-често цитираните от учени и псевдоучени случаи са тези с невероятните астрономически, медицински и всякакви други познания на инките (“Камъните от Ика”), познанията за системата Сириус на африканското племе догони, които бяха доказани напълно едва преди по-малко от 20 години (“Тайната на догоните”) и много други.

Холивудският принос

Въпреки липсата на сериозни доказателства за контакт между жителите на Земята и чуждопланетните пришълци, близките срещи от трети вид се радват на изключителна популярност както във вестникарските статии от 50-те години, та чак и до ден днешен. Този най-интересен аспект за отношенията ни с извънземните естествено не може да бъде подминат и от филмовата индустрия. През 1977 г. бъдещата режисьорска легенда Стивън Спилбърг буквално изгрява на холивудския небосклон с “Близки срещи от трети вид”. Лентата на гения Спилбърг ни дава една алтернатива, която до онзи момент човечеството не е приемало – а именно, че може би посетителите ни от друга планета все пак наистина са добронамерени към нас, а целта им не е да унищожат населението на Земята. Теория пък, която е застъпена в шедьовъра “Война на световете” (по романа на големия Хърбърт Уелс).

Както споменахме и в началото, малко са нещата, които са в състояние да събудят толкова любопитство у човек, колкото историята за контакт с извънземни. Може би и точно поради това, колкото и научните доказателства да липсват, разказите за близки срещи от трети вид не са секнали през последните повече от 60 години. Нещо, в което ще се убедим още в следващата част на поредицата, когато ще ви разкажем и за 6-те различни категории близки срещи от трети вид.

Снимки:
1 – Отвличанията от извънземни са една от най-привлекателните теми, които винаги са в състояние да провокират любопитство.
2 – Един от най-запомнящите се кадри в киното – срещата между хората и извънземните в “Близки срещи от трети вид”.
3 – Любимата тема на Стивън Спилбърг развита от него и като сериал – “Отвлечен” (Taken).
4 – Много хора, които твърдят, че са били отвличани, описват извънземните като хуманоиди със сив цвят и слабо телосложение.
"Bonum initium est dimidium facti"
Аватар
Enermax
eMOTION зарибен
 
Мнения: 177
Регистриран на: Вто Май 12, 2009 5:57 pm


Назад към НЛО

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron