любовта освен да продължава, какво ли друго и остава, и да Ви кажа тука честно аз,, че трябва упорито,всеки час, да ровите в любовната жарава, да не угасва а с пламък да гори, така тя само ще се задържи....
Добрите приятели са като звездите,понякога не ги виждаш-но знаеш ,че те са винаги там......
а мъката на половин горчи.. щом очите си в зори отвориш любовта до теб да спи да има със кого да спориш и влюбен да се чувстваш ти Да можеш силно да прегърнеш любимият до теб така че любовта си да превърнеш във буйна бързаща река....
Добрите приятели са като звездите,понякога не ги виждаш-но знаеш ,че те са винаги там......
туй що рече и...отсече от тогива никой тук нито ,,вопъл,, нито ,,звук,, Бреееййй си викам що ли стана, май превърна се фъф драма тука нашта проза ...даааа ни майтап е,ни шега!!! А драснете нещо тук аз ще чакам.....
Добрите приятели са като звездите,понякога не ги виждаш-но знаеш ,че те са винаги там......
Реших да се пробвам и тука,а на всички вас сполука.Освем,че с пирограф рисувам,обичам думи да римувам.Търся си достатъчно голям хамбар,във който да оставя и заключа,талантите ми-божи дар и после да захвърля ключа.Искат си внимание и грижа,нивото им да се поддържа.Който пегаса си не зоби,той пеша ще ходи.Стига ми една мечта,за да полетя - в будно състояние,или пък в съня!Стига ми едно пулсиращо сърце,жадуваща душа и моето безгранично въображение,което е с крила.
....Писала е АНА тук но от други-нито звук, да не сте пък на морето- да си топите д....о? Хайде нещо напишете, АНА вие поздравете-- лично тя от мен сега има--ХА ДОБРЕ ДОШЛА!!!! И пишете моля тука- нещо ви натиска скука!!!!!
Добрите приятели са като звездите,понякога не ги виждаш-но знаеш ,че те са винаги там......
Аз не искам да забравя, а и няма да оставя паметта ми да изтрие, с прах и пепел да покрие спомените ми прекрасни за това уютно място. Интересните персони и забавните галфони, дето пишеха тъдява с друго май се занимават. Гледам форума-градина от години е пустиня. Аз като случаен пътник минах, спрях и огън стъкнах, спомените попретоплих, стари размисли разчоплих и реших от мойте строфи да излея цяла кофа. Този дъжд да чака, може някоя пустинна роза.
Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.