Забавни текстчета

Хайде да се повеселим! Хумор, сатира, вицове, карикатури-това е мястото!:))

Забавни текстчета

Мнениеот Теди. на Чет Авг 19, 2010 1:25 pm

Чорапи 1

Ето какво ще стане ако не си сменяте чорапите един месец.
I-ва част
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява. ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно
са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в
болницата според лекари от натравяне....горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо
не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф......
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат
чорапите ми които стояха изправени до стената.
Край на I-ва част

След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при
семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си унас. Дойде лятото и нашите ме
изпратиха на лагер за един месец в планината.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Чорапи 2

ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с
теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не
миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)

ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше
сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята...аз се отказах, но поне се наспах в
стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.

ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал
да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.

ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи
мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата.
На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са
изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.

ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде
идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.

ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се
трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата.
Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.

ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.

ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.

ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и
мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама
айде.

ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех
душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.

ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата
започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.

ден 12: Двете момчете които бяха осанали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме
задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.

ден 13: Появиха се 20тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.

ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.

ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не
им приличам на врачка. На мен не ми мирише.

ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се
събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.

ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма
, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?

ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо.
Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.

ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали
в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му
понесли.

ден 20: Поровете намаляха.

ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?

ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от
която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.

ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да
изпусне единия. Тзтзтзтз, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.

ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.

ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.

ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.

ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.

ден 28: ......

ден 29: ......

ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от
маратонките.

О не пак се започва...


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Чорапи 3

Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са
загрижени Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя...
....от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали.
"Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".

ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги
разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос.......20км той нарича
малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях
само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.

ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВСИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това
в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми
помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле....
горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.

ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене
струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300мил. "вода".
Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.

ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се
най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение....Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.

ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе
храната каза, че съм изпуснал голямата баня...да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.

ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.

ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия
тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която
заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.

ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.

ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да
направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв.....какво съм им
направил?!?

ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни
станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.

ден 15: Баняяяяя....влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събуах кубинките и всички които бяха в
стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах
дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.

ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му
кажа аз какво мисля.

ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята

ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.

ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал....Я леглото ми е преместено единия
край на стаята. Това пък защо...никой нищо не казва.

ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с
хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.

ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен.....Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали
дявол го взел. Нищо ще си нося тия...малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.

ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане
си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално.......
не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира
хрипа, замери ме с кубинката.....добре де какво съм му направил сега?

ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.

ден 28: Свободен ден...вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци...мен ме заболяха краката и
реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма.
Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и
бегом към поделението. Минах напряко през градинката с цветята на командира.

ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях,
че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.

ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и
заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия
от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна......погледнах
гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.

ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.

ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме
заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират.....явно не им понася
затворените пространства.

ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване,
но не се обърнах, че ме се спеше много.

ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да
беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички
им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.

ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака
сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме..........някой си свалиха противогазите щото им омръзна.
Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха
противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа.
Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.

ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си
къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.

ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна
. Боже толкова ли съм зле?

ден 38: .......

ден 39: .......

ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят
ме в отдел за изследване на бойни газове.

ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато
пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката
и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха.....баси гнусливите хора.

ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в
старото поделение. Събувам се и лягам да спя.

ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост.
Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода.....горката сигурно не и е понесло от гледка на
повехнали цветя. Около нея разсипана закуската....язък *яко псуване*.

ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато
не ми се разпаднаха кубинките.....българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник.
Пристъпи в стаята олюля се и падна хрипайки и хълцайки ..... явно му стана жал за кубинките. Е поне вратата е отворена ще
мога да се поразтъпча малко. Тъкмо излязох от стаята и се сблъсках с някаква сестра тя изпищя и строполи в краката ми....
хе-хе-хе я какъв ефект съм имал върху жените. В края на коридора някакви се развикаха и след което се строполиха и те на
земята ........?!?!?!?.....след секунди ме обградиха някакви с противогази тип слонче. Усетих як удар за врата след което
не помня.

ден 45: Лелее как ме цепи главааааааааа. Пак съм в някаква бяла стая, но тоя път съм потопен във вана ...... ъггг и мирише
на омекотител - гади ми се. В другия край на стаята седят някакви с противогази и ми говорят нещо. Нищо не им разбирам, а и
както ме боли главата ми е само ми е да слушам...все пак това което чух беше, че ме пращат като охрана на някаква експедиция
в джунглите в Африка, щото съм бил много опасен тука....Аз? Опасен? Че нали мен ме ступаха яко за нищо. Карай утре заминавам
за Африка.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Чорапи 4

Пристигнахме с военен самолет буквално в средата на нищото. Тия от поделението са ми дали два огромени сака фрашкани с
чорапи - ако знам защо ми е да пукна. А и в тая жега как ме виждат да помъкна и двата сака, и раницата, и палатката.
Забрави взимам само единия сак.

ден 1: Тръгваме. привечер Абе тия учени са луди, вървяхме към 50км през разни гъсти храсталаци, лиани досадни маймуни,
комари и папагали в непоносима жега, а не стига това ами заваля един пороен дъжд та целия подгизнах. Майната и на палатката,
лягам да спя, че не се трае.

ден 2: Събудих се плувнал в пот от жегата. Махнах кубинките от тях сигурно изтече 1/2 литър пот. На този до мен пребледня и
се ульоля - ???
Тъкмо закусих и айде пак се юрнахме да ходим....чакай малко сака с чорапите ми липсва?! Абе ей маймуните са ми свили сака
докато съм спал...е ще карам с тоя чифт чорапи.

ден 3: Днеска добре, ходихме само 20км. Спряхме до един водопад и там направихме лагер. привечер Ааааа комарите ме изядоха,
не ме интересува тая нощ ще спя облечен ако ще да пукна от жега. В палатката с мен е един негър от местното население.

ден 4: Абе дявол го взел кой ми е свил кубинките?........маймуните! Бутнах негъра да стане да ми помогне, оня ме погледна
вдиша тежко и обели очи - *недоумение*.

ден 5: Вчера след дълга гонидба с маймнуните през 2-3 блата успях да си върна кубинките. Нямах време да се измия, че
трябваше да догонвам целия лагер. Стигнах ги късно вечерта. Бяха се устроили до едно езерце. Ааааааа с какъв кеф си
натопих кракатааа в хладната вода. След това отидох да видя съпалатника си. Той като ме видя икрещя и се сви в ъгъла.....е
да му имам и уважението, аз да го видя, а той :/

ден 6: Събудих се с крака потопени в езерцето. 2/3 от лагера е болен. Доктора казва, че е от водата в езерцето - била
заразена с нещо. Баси, добре че снощи пих само водка.....ммм някой да знае къде са ми кубинките?

ден 7 (вечерта): Скука, не можем да мръднем докато не се оправят болните. Поне имах време да намеря маймуните с кубинките ми.
Разбира се пак ме прекараха през 2 блата преди да завали и да ме замерят с тях. Като прибрах от кубинките изтече около
литър вода, кал, някакви водорасли и...... това рибки ли са? Котката на доктора ги намери и ги заръфа. Почна да търси още
и стигна до кубинките и почна да души - замерих я с едно камъче и тя падна. А така няма кубинките да ми миришат на котка я.

ден 8: Хората се оправиха и пак тръгнахме. Всички негри странят от мен и нещо мърморят. Пусто не им знам езика и не ги
разбирам. Доктора цял ден пищи, че котката му е много зле. А'е де ся какво се прави тая котка даже ня я улучих.

ден 9: Интересно, всички около мен се оплакват от комарите, а аз не виждам толкова много...

ден 10: Жега, дъжд, жега и пак дъжд и на всичкото отгоре няма извор където човек да си вземе душ. Установихме се до една
пещера. Един от изследователите ме извика да сме идели да я изследваме. *мрън мрън мрън* ся и пещерняк ще ставам, ама
няма как ще се ходи. Влязохме на вътре и по едно време оня ми ти изследовател като освети едни прилепи......стана тя каквато
стана. Ония се разхвърчаха наляво надясно и ние като алтави се шматкаме опитвайки се да ги избегнем. Кубинката ми се заклещи
докато бягахме към изхода. Събух я и си викам, че ще дойда да си я взема по-късно като се кротнат тия летящи плъхове. В тоя
миг се чу едно ТУП?!? После още едно и още и още.......огледах се прилепите падат като камъни. Гледам го и изследователя и
той паднал - сигурно някой прилеп е паднал на главата му.

ден 11: Успях да намеря изхода и да го изтегля тоя от пещерата ама пусто кубинката ми остана вътре. Отивам да я търся.
Обикалях, обикалях и най-сетне си успях да си намерих кубинката. На връщане обаче май завих някъде погрешно щото стъпих
в някаква пихтиеста маса..........ПО ДЯВОЛИТЕ, това е гуаното* на прилепите. Как да е нали си намеих кубинката.

ден 12: Странно, от вчера маймуните спряха да ни следват.....липсват ми.

ден 13: На хората около мен нещо не им е добре. Пребледняват и драйфат. Всички казват, че от някъде мирише на лай**а. Хъмм
ще си трая докато намеря поток да си измия кубинките.

ден 14: Комарите напълно изчезнаха, въпреки че тук е топло влажно и има кръв в изобилие. Странна работа.

ден 15: Изляохме от джунглата и попаднахме в саваната. Хъмм тука нещо не е наред, тия лешояди дето ръжат над нас не ми
харесват.

ден 16: Мда бях прав, тука определено нещо не е наред. Ся се появиха и хиени. Всички са изплашени. Зловещо.

ден 17: Ама, че е жега в тая савана, няма кьораво поточе където да се охладя, а и не съм спал от оня ден заради тия мършояди
*псуване*. Лягам да спя и не ме интересува. Тая нощ да пази друг.

ден 18: "Абе къде са всички? Целия лагер е изчезнал. Мамка му забравили са ме." Тръгнах да ги гоня. Цял ден съм търчал като
гламав по дирите им подгизнал съм та се незнае, а на всичкото отгоре тия лешояди и хиени са точно зад гъза ми. Метнах
едната кубинка по хиените и те се разбягаха. Два лешояда паднаха на земята.....явно са слънчасали докато са ме следвали.

ден 19: Пуф най-сетне ги настигнах. Хъмм нещо тия погледи не ми харесват. Всеки страни от мен. Какво ви става бе хора?

ден 20: Помоооооооооооощ, гонят ни лъвове!!! Ей ще го убия тоя фотограф дето искаше да ги снимка. Покачих се на едно дърво
(като всички останали). Точно преди да се изтегля на клона един от лъвовете ми захапа кубинката и тя остана в устата му. В
същия момент се строполих на земята върху му. Лъвовете ме наобиколиха и точно когато си мислех, че ще ме хруснат те
изпопадаха по земята. Още гледам като треснат. Обърнах се към другите да ги видя какво правят......what tha fuck......всички
падат от клоните като презрели домати.

ден 21: Обадих в щаба да дойдат да ни приберат, че като ги гледам как агонизират не вярвам да се оправят. От там ми казаха,
че ще дойдат до 48 часа.

ден 22: Събрах ги хората накуп, че и без това нямах работа. Пък и да ги държа под око. вечерта хъмм, не ми харесват тия
дето са около мен. Почнаха да дишат тежко и пребледняват все повече.

ден 23: Преуморен съм...тия се влошават с всеки изминал момент. Къде се бавят тия беее.......хъмм такова ли усещане имам
или тревата и дърветата около нас са повяхнали? вечерта Съблякох се и се събух, за да легна да поспя малко, че два дни не
съм мигнал.....ъгг....нещо ми е гадно......дано да не се разболявам и аз.......................нещо мирише лошо.

ден 24: Не помня.

ден 25: Не помня.
(бел авт. Познайте къде е нашия герой.)
ден 26: Събудих се в една бяла стая вързан за леглото.....пак ли.....мдам ето ги пак ония в бялото. Тоя път обаче седят зад стъклен параван. Седят и ме гледат и нищо не казват.



Имам спомен че имаше още една част, но не знам. Ако я намеря ще я кача. :lol: :lol: :lol:
Sarcasm: The ability to insult idiots, without them realizing it.
Изображение
Теди.
eMOTION джуниър
 
Мнения: 22
Регистриран на: Вто Авг 17, 2010 1:20 pm

Re: Забавни текстчета

Мнениеот Теди. на Чет Авг 19, 2010 1:37 pm

1. Умен ли сте?
Да - 1 т.
Не - 0 т.
2. Красив ли сте?
Да - 1 т .
Не - 0 т .
Резултати:
2 т . - Вие сте умен и красив
1 т . - Вие сте или умен или красив
0 т . - Вие сте тъп изрод

-----------------------------------------------------

Разговор между контрола и пътник в градски автобус:
- Вашето билетче?
- Моето билетче.
- Вашето билетче?
- Моето билетче.
- Вашето билетче?
- Моето билетче.
- Вие какво зациклихте ли? Други думи не знаете ли?
- Знам. Прахосмукачка...
- А бе вие да не сте болен?
- А вие да не сте доктор?
- Аз не съм доктор!
- А пък аз не съм водопроводчик.
- Май ви хлопа дъската...
- Що, да не сте дърводелец?... А, ето я и мойта спирка.
Sarcasm: The ability to insult idiots, without them realizing it.
Изображение
Теди.
eMOTION джуниър
 
Мнения: 22
Регистриран на: Вто Авг 17, 2010 1:20 pm

Re: Забавни текстчета

Мнениеот Теди. на Съб Авг 21, 2010 8:01 pm

Рецепта за ябълков пай за мъже

Вземете от хладилника 10 яица, оставете седемте здрави на масата, сега изтрийте пода и следващия път бъдете по внимателни.

Вземете голяма купа разбийте в ръба и яицата и изсипете тяхното съдържимо в купата.
Изчистете масата и столовете от жълтъците, бъдете внимателни.

И така, имаме 5 жълтъка в купата.

Сега вземете миксер, сложете му накрайниците за бъркане и разбийте жълтъците, нищо, пробвайте пак да поставите накрайниците....Сега разбивайте.

Измийте си лицето, шията ръцете и гърба, махнете жълтъка от ушите.

И тъй сега имаме в купата 2 разбити желтъка, колкото и са ни необходими за пая.
Сега облепете стените и прозорците на кухнятя с вестници, покрийте мебелите с някакви стари тъкани...

Време е да добавим брашното, сипете в чаша 200 грама, изсипете чашата в купата при жълтъците, останалите 800 грама внимателно съберете и върнете в пакета.

След като се убедите че стените и прозорците са наистина добре облепени, започнете разбиването на сместа.

Вземете душ.

Вземете 4 големи ябълки и остър нож, предварително изтичайте до аптеката за йод, пластир и бинт.

Време е да пристъпим към чистенето на ябълките, обработете палеца с йод и го бинтовайте. Нарежете ябълките на кубчета и помнете че са ни необходими 2 ябулки, така, че в процеса на приготвянето може да изядете само половината, така че обработете с йод показалеца и средния пръст и ги бинтовайте.

Единствената останала и вече нарязана на ленти ябълка я прибавете в купата. Останалите ги съберете от земята и ги изхвърлете.

Разбъркваите отново с миксера, измийте хладилника, защото ако засъхне се мие трудно.
Сега изсипете готовата смес в леко намазана с олио тава и я сложете във фурната.

Почакайте час и ако няма видими промени включете фурната.

Като се събудите не звънете в пожарната, а отворете прозорците и фурната.

След всичко преживяно идете в близката кръчма.




Този е супер! :lol: :lol: :lol:
Sarcasm: The ability to insult idiots, without them realizing it.
Изображение
Теди.
eMOTION джуниър
 
Мнения: 22
Регистриран на: Вто Авг 17, 2010 1:20 pm


Назад към Смехопанорама

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron