една изповед

Имате проблем? Споделете го с нас.
Тук търсим същността на човешката душа, емоции, усещания, отношенията между индивидите и заобикалящата ги среда, светът, в който живеем.

една изповед

Мнениеот Lina на Съб Ное 17, 2007 3:20 pm

не знам откъде да започна.животът ми опротивя.вече не вярвам изобщо в себе си.извърших много лоши неща,нагрубих собствената си майка по ужасен начин и направо искам да изчезна.считам се за нищожество.не е трябвало да се раждам.само проблеми създавам на нашите.имам чувството,че баща ми не ме обича.вече изгубих всякаква ориентация кое е истина и кое-лъжа.майка ми много се мъчеше да ме убеди,че съм красива и умна,че струвам много,но все не мога да й повярвам.вместо това й наговорих такива болезнени неща.срам ме е,чувствам се виновна.сякаш нищо в живота ми не върви и съм обречена на самота.не вярвам,че нещата ще се оправят.вече сбърках твърде много.искам да се самоубия,но и в същото време нямам смелост.на всичкото отгоре съм и жалка страхливка.сякаш хем не мога да се върна назад,но и не мога да продължа напред.всичко се обезсмисли.мисля си,че наистина родителите ми щяха да са по-щастливи,ако мен ме нямаше.нищо хубаво не съм им дала,нито на никого друг.самото ми съществуване е грешка.
нямам приятели,но и не смея да си търся-не се доверявам на хората,след като много пъти са ме обиждали и унижавали ей-така,без причина.срамежлива съм,стеснителна,приемам всичко навътре.преживявам някоя неприятност по сто пъти.
наскоро ме глобиха в гладския транспорт,но не посмях да кажа на майка ми.срам ме е.всяка малка несполука е в състояние да ме срине.искам да бъда някоя друга.не се понасям.все си изкарвам на най-близките яда и неувереността.колкото и да се старая да се стегна,да върша нещо полезно,да съм мила с околните,не става.преди около година една уж приятелка разкри истинското си лице и това е от причините да имам изключително ниско мнение за себе си.нито на хората вярвам,нито на себе си.аз съм един недостоен,лош човек.иначе защо ще постъпвам по този начин?не заслужавам нито любов,нито внимание или загриженост.не мога да ги проявявам.вече не.преди десетина години може би имаше нещо добро у мен,но сега вече няма нищо у мен,което да харесам.аз съм една неудачница.дори и ако изчезна,на никого няма да му пука.реално погледнато,никой няма нужда от мен.баща ми например.абсолютно сигурна съм,че аз за него съм една досадна подробност от живота му.иначе как другояче да си обясня сарказма му на моменти?той не се нуждае от мен.за майка ми пък да не говорим.след всичко,което й причиних,най-малкото би се зарадвала мен да ме няма,въпреки че твърди обратното.наистина прекалих.аз съм най-лошата дъщеря на света.по-добре е да не се сближавам с никого.ще ме опознае и ще ме намрази.
съсипвам се.все стоя вкъщи ,пред компютъра,и ме е страх от света навън.надебелях,разбих си нервите,капсулирах се,но вече не мога да направя нищо.животът ми отсега е провален.нещо повече,не заслужавам да живея.не мога да живея с цялата нелепост,която представлявам.

изобщо не си правя илюзии,че като пиша в този форум,ще променя нещата,но исках да споделя всичко това.в крайна сметка явно нямам какво повече да губя.
Lina
eMOTION джуниър
 
Мнения: 4
Регистриран на: Съб Ное 17, 2007 3:05 pm

Мнениеот BOKO на Съб Ное 17, 2007 8:07 pm

Прочетох първите две изречения и веднага ми напомниха на друга една особа която беше писала тук преди време. Абе вие да не ползвате копи и пейст ? :jump: :jump: :jump:. Там така представящия се младеж доста повече се беше потрудил от теб мила, така наречената изповед му беше тройна на твойта :jump: :jump: :jump: :jump:
Аватар
BOKO
eMOTION ангел-пазител
 
Мнения: 12745
Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 3:52 pm
Местоположение: Шопландия

Мнениеот ><Galia>< на Съб Ное 17, 2007 8:35 pm

Аз го прочетох цялото :yes: Мисля, че момичето наистина има нужда от разбиране, чувства се самотна и объркана. Лина, защо не пробваш да промениш нещата, смени мирогледа си и не се самоизмъчвай. Опитай се да погледнеш на себе си с други очи и да проумееш, че не си недостоен човек, а сама и си го внушила и го предаваш на околните по този начин. Опитай се да уважаваш себе си и имай малко повече самочувствие. А за родителите ти... сигурна съм че те обичат много, след време вероятно ще го оцениш, явно сега не го виждаш. Може би в момента преживяваш труден момент който трябва сама да преудолееш, но съм сигурна, че всияко ще мине, просто си се предала.. опитай се да бъдеш по силна. :yes: Тук във форума със сигурност ще срешнеш страхотни хора и добри приатели (макар и виртуални)
><Galia><
eMOTION ангел-пазител
 
Мнения: 16721
Регистриран на: Чет Окт 06, 2005 9:03 am
Местоположение: usa

Мнениеот Искрена на Нед Ное 18, 2007 10:35 am

И аз го прочетох!
На първо време можеш да пишеш във форума, щом стоиш по цял ден пред компютъра!
Тук можеш да намериш добри познати и приятели :yes:

А искам да ти кажа, че почти няма майка, която да не обича и прощава всичко на детето си :happy:
Спри да се самосъжаляваш и да мислиш по този начин и се опитай да сложиш една черта ,а после да започнеш живота си наново- с нов мироглед!Успех!

п.с. а на колко години си, ако не е тайна?
Аватар
Искрена
eMOTION ангел-пазител
 
Мнения: 15294
Регистриран на: Пет Май 26, 2006 10:48 pm

Мнениеот Number1 на Нед Ное 18, 2007 12:13 pm

аз мисля че трябва да говориш с психиатър. Защото съм сигурен че повечето неща които пишеш не отговарят на истината но просто нямаш достатъчно самочуствие и не вярваш в себе си. А ако искаш да постигнеш нещо и да промениш нещата ти трябва точно увереност. И да не ти пука от грешки, всеки допуска понякога, важното е да даваш напред без да те ебе
“There is a certain combination of anarchy and discipline in the way I work.”
Аватар
Number1
eMOTION лудория
 
Мнения: 6205
Регистриран на: Сря Апр 13, 2005 8:41 pm
Местоположение: Somewhere over the rainbow

Мнениеот Lina на Сря Ное 21, 2007 7:37 pm

благодаря на всички ви за съветите. :yes:
Lina
eMOTION джуниър
 
Мнения: 4
Регистриран на: Съб Ное 17, 2007 3:05 pm


Назад към Психология

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта