Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/emotion/public_html/forum.emotion-bg.com/includes/bbcode.php on line 368

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/emotion/public_html/forum.emotion-bg.com/includes/bbcode.php on line 112

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/emotion/public_html/forum.emotion-bg.com/includes/bbcode.php on line 112

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/emotion/public_html/forum.emotion-bg.com/includes/bbcode.php on line 112

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/emotion/public_html/forum.emotion-bg.com/includes/bbcode.php on line 112

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/emotion/public_html/forum.emotion-bg.com/includes/bbcode.php on line 112

Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/emotion/public_html/forum.emotion-bg.com/includes/bbcode.php on line 112
Форуми eMOTION • Tема - Тъга
Страница 4 от 4

МнениеПубликувано на: Пет Юни 09, 2006 10:52 pm
от Maniakk
Аз пък си харесвам медитацията като похват за тези неща.. Проблема при нея е, че често след 2 чава губиш всякакво желание да се върнеш в реалността :what:
Но дори тогава един студен душ винаги оправя нещата :lol:
Особено, ако разбереш, че всъщност топла вода няма, а ти вече си сложил шампоана.... :thinking: :lol:

МнениеПубликувано на: Вто Яну 23, 2007 8:28 pm
от retro girl
И за мен решението е в хубавата музика или в хубавия филм!Аз рядко съм тъжна,но може би по-скоро,когато ми е напрегнато!Например това лято бях на нова длъжност и напрежението в началото ми идваше в повече и бях най-щастлива,когато се прибера и вкъщи няма никой и да си пусна любимия филм(Dirty Dancing)и да се пренеса изцяло в него и винаги на края майка ми се появява и с лека надсмешка ме пита: "Пак ли бе,мамо?Как не ти омръзна?"Но сяда до мен и тя се пренася в лудите танци и хубавата музика! :inlove: На това му се вика блаженство! :happy:

Re: Тъга

МнениеПубликувано на: Нед Мар 18, 2007 2:35 pm
от simona
Olelia {L_WROTE}:Какво правите, когато ви е тъжно, потиснато и нищо не може да ви развесели? И причините са външни, а не породени у вас самите като например-изречени думи или примерно някой определен човек и т.н.? :tired:


Музиката и един човек на който имам един куп плакати и снимки и знам, че е невъзможно да бъде мой, но ме кара да почувствам живеца и тъгата става по-малка. Музиката е от рода на Щраус или Чайковски. Тя наистина е релаксираща. Предполагам, че и при вас съществува онова малко нещо, което ви кара да се почувствате живи и да се радвате на това нещо наречено живот. Толкова е кратък, а толкова много тъга и мъка има в нас. Дано е по-малко това което ни кара да се замисляме върху нечии думи казани в пристъп на яд или спор, който след като мине осмисляш че нямало смисъл от него. Понякога моментите ни карат наистина да действаме не така както трябва. Адекватното състояние е необходимост при всички ситуации, стига да можем да премълчим тогава когато не си е заслужавало да кажем макар и една единствена излишна дума.

МнениеПубликувано на: Сря Мар 21, 2007 12:51 am
от gabi1
По принцип избягвам да се оставям в такива насторения. Ако все пак се случи, гледам да остана сама, лежа и пуша на тъмно и се мъча да си мисля да хубави неща, фантазирам си разни глупости, колкото и да е смешно. Но принципно усетя ли, че наближава такова настроение, бързам да си намеря приятна занимавка и да не го допусна. Разходката из гората с куче също много ми помага.

МнениеПубликувано на: Пон Май 21, 2007 11:10 am
от Mardinia
При мен дойде ли тъгата изпадам в дълбока депресия :yes:

МнениеПубликувано на: Сря Сеп 26, 2007 7:51 pm
от Еовин
Тъгата, пък и повечето други такива по-скоро негативни емоции, ако щеш вярвай, ме вдъхновяват. Тогава засядам пред компютъра (ако има такъв наблизо) или с тетрадка и химикал и започвам да пиша. Това от една страна ми помага да се справя, но от друга, ако реша да идавам някои мои произведения някога, при всички случаи ще ми изкарат боя поне веднъж. :happy:

Re: Тъга

МнениеПубликувано на: Сря Сеп 26, 2007 7:59 pm
от Искрена
Olelia {L_WROTE}:Какво правите, когато ви е тъжно, потиснато и нищо не може да ви развесели? И причините са външни, а не породени у вас самите като например-изречени думи или примерно някой определен човек и т.н.? :tired:


Просто чакам да отмине момента. А една топла дума, прегръдка или погледа на едни мънички, детски очички, винаги помагат :cool:

Re:

МнениеПубликувано на: Съб Юни 28, 2008 11:50 am
от tiroliq
Olelia {L_WROTE}:А къде остана музиката? :what:
Ако имате нещо в сърцето, което ви натъжава не ви ли олеква като го споделите поне с един близък човек, на който имате доверие?



Когато съм тъжна, задължително си пускам музика и почвам да проливам крокодилски сълзи - задължително споделям с най - близките си хора, но имаше един период от 5 месеца - адска депресия - когато не исках да говоря с никой - не ми се излиза, не искам да говоря с нашите - не искам да гледам ТВ, не ме интересува какво се случва около мен, просто бях парцал, сега мисля, че почти съм излязла от депресията! :jump: Някой хора се сещат как бях! :yes:

Re: Тъга

МнениеПубликувано на: Съб Юни 28, 2008 8:17 pm
от charlie
Аз съм емоционално говедо и като ми се реве - рева :happy: Установих, че когато нещо ме е натъжило и си сдържа емоциите, след това ми е някакво тегаво доста време, докато като си се наплача обикновено ми минава. Разсейвам се най-често като се виждам с приятели и си избълвам проблема на някой достатъчно търпелив да ме изслуша. Най-често не спирам докато не се оплача поне на 4-5 човека и така като повторя едно и също нещо няколко пъти започва да ми пука по-малко :jump: Обичайните неща като книги, музика и нет също влизат в употреба. Абе в последно време гледам много да не се впрягам на някакви дребни дразнители и карам на типично българската философия "Е*ало си е майката". :happy: Вече като става въпрос за някакъв по-сериозен проблем,ако аз сама чрез обмисляне и разни други такива вредни дейности не намеря решение и най-добрите приятелски съвети не помагат.

Re: Тъга

МнениеПубликувано на: Съб Авг 16, 2008 11:49 pm
от the_dreamer
Често ми се случва да попадна в такива настроения, но никога не плача. При мен това е състояние, след дълъг период на гонене на бляна, след които разбира се оставам разочарована и натъртена от твърдото приземяване на земята.

Минава ми бързо. Надеждата, че утрешният ден ще е по-добър от днешния ме спасява. Винаги си казвам, че няма за какво да се тревожа, защото всичко от което се нуждая е в ръцете ми. В крайна сметка, ако днес работим по щастието си е много по-възможно утре да сме жастливи!

Re: Тъга

МнениеПубликувано на: Съб Яну 10, 2009 6:11 pm
от Nepokornata
като ми е тъжно -плачаааааааа
това е единственият начин при мен

Re: Тъга

МнениеПубликувано на: Нед Яну 11, 2009 1:57 am
от ДАНИ
Понякога не мога и да плача, но си имам едно малко слънчице което ме вади винаги от тези настроения :)

Re: Тъга

МнениеПубликувано на: Сря Апр 08, 2009 2:14 pm
от BoGgY
Не разбирам хората, които се затварят в себе си, слушат тъжна музика, изолират се от света, когато са в лошо настроение. Това винаги ме потиска и ме кара да изпадам в депресия. Когато съм тъжна, гледам да се абстрахирам от това, да се разсейвам с приятни емоции, а не да обръщам такова голямо внимание на тъгата. Излизам навън (ако времето е хубаво, това ме зарежда повече), срещам се с приятели или просто си седя вкъщи, правя каквото ми харесва и най вече слушам приятна музика (в никакъв случай тъжна). Не винаги това помага, но определено срещата с приятни хора винаги ми се отразява. :yes:

Re: Тъга

МнениеПубликувано на: Чет Фев 16, 2012 11:51 pm
от Laura
Напоследък много често съм тъжна! Често нощем плача и сякаш започва да се случва все по често. Всичко около мен ми се струва трудно и безнадеждно, а уж уча това, което искам, уж съм щастлива, но да ама не, и колкото и да е хубаво едно нещо, толкова всеки път усещаме, че не ни е достатъчно и искаме другото, което нямаме. Така и с приятелите и с по-близките приятели и с хората на които се възхищаваме и на самите родители, които си даваме сметка, че обичаме безкрайно много, единствено в тези моменти, когато плачем, затворени, сами, безутешни и най-вече сами. И дори да обичаме някого и да ни е приятно с приятелите ни, пак се намира някой, откриваме в някого нещо, прекрасно, красиво, истински, но най-вече необходимо и започваме да го търсим, да се борим тихо за него, макар да знаем, че е невъзможно, че е само мит, а не ни пука, че ще си останем с мита, харесва ни да го мечтаем :dontworry: не очаквам някой да коментира, исках само да споделя някъде, и да ми олекне